Американски психар [calibre 1.30.0]

– Нали и аз бях там. Не ща да ми разказваш отново.

– Ама не съм ти казал какво стана после – казва Макдърмот и вдига нагоре вежди.

– Ей, пичове, кога е било това? – питам. – Защо не сте ме поканили?

– Абе нали беше на някаква обиколка. Трай сега и слушай. Значи сбарвам го онова гадже от "Васар"[6] в "Тунела" – жестоко парче, големи цици, разкошни крака, абе, тяло, та дрънка – и го черпя няколко чаши шампанско, било в града за пролетната ваканция, и аха – за малко да ми го налапа още в Залата с полилеите. Подкарвам го аз към къщи...

– Чакай, чакай – прекъсвам го. – А може ли да попитам къде е през това време Памела?

Крейг се сепва.

– Ох, твойта мама. Абе, Бейтмън, не разбираш ли, че искам да ми духат. Ще ми се да хвана някое гадже, което да ми даде да...

– Не искам да слушам – казва Ван Патън и си запушва ушите с длани. – Сега ще изтърси някаква гадост.

– Не се превземай – ухилва му се Макдърмот. – Не ща перверзии. Искам само половин час да поседя върху лицето на някое гадже.

Хвърлям по него пластмасовата бъркалка от чашата си.

– Та отиваме у дома и слушайте какво става. – Той се надвесва над масата. – Тя се е наляла с шампанско достатъчно, за да оправи и носорог, и...

– И ти даде да я чукаш без презерватив? – пита някой от нас.

Макдърмот поглежда отчаяно към тавана.

– Абе това гадже е от "Васар", а не от "Куинс".

Прайс ме потупва по рамото.

– Какво иска да каже?

– Няма значение, слушайте сега – продължава Макдърмот. – И какво прави тя, а, сещате ли се? – Следва драматична пауза. – Съгласи се само да ме изцърка на ръка... и знаете ли как? През цялото време беше с ръкавица.

Той се отпуска назад в стола си и отпива от чашата си с доволен вид.

Всички посрещаме новината смълчани. Никой не се присмива на признанието му, нито на неспособността му да действа по-настъпателно с някакво си гадже. Никой не казва нищо, но всички си мислим едно и също: "Никога не се захващай с маце от "Васар".

– Абе на тебе ти трябва някое девойче от "Камдън" – обажда се Ван Патън, вече посъвзел се от историята на Макдърмот.

– Ууу, страхотно – обаждам се и аз. – Някое, дето си мисли, че няма нищо лошо в това да се чука с брат си.

– Да, ама и си мисли, че СПИН е някаква нова рокгрупа от Англия – уточнява Прайс.

– Къде ще е вечерята? – пита Ван Патън и разсеяно зяпа въпроса, написан на салфетката му. – Мамка му, къде отиваме бе?

– Да не повярваш, ама мацетата си мислят, че много ни е страх от тия работи, от болестите де – добавя той след малко, като поклаща глава.

– Да ме убият, не слагам презерватив – заявява Макдърмот.

– Четох една статия, даже си я преснимах – започва Ван Патън. – И там пишеше, че шансът да хванеш СПИН е нула, точка, нула, нула, нула, пет на сто или нещо подобно, дори и да си чукал най-разбрицаната курва или проститутка.

– Мъжете просто не се заразяват.

– Да, ама само белите.