Американски психар [calibre 1.30.0]

Нещата, изглежда, се нареждат добре. Главният келнер ни изпраща по един "Белини"[8] с комплименти на заведението, което не ни пречи да си поръчаме още нещо за пиене. От тонколоните звучи песента Then he kissed те на "Ронетс", нашата келнерка е със страхотно тяло и дори Прайс сякаш се поотпуска, въпреки че мрази това заведение. Отгоре на всичко точно срещу нас са седнали четири мацета, всичките изглеждат страхотно – руси и с големи цици; едната е облечена в двулицева вълнена рокля-риза "Калвин Клайн", втората е с плетена вълнена рокля и елече с копринени връзчици от "Джефри Бийн", третата носи симетрична плисирана пола от тюл, бродиран нагръдник от фино кадифе от "Кристиан Лакроа" и обувки с високи токчета "Сидони Ларици", а четвъртата е с черна рокля без презрамки и с пайети под жакет от вълнен креп, шит от "Бил Блас". От тонколоните гърми Dancing in the street на "Шърлис" и звукът, кънтящ от високия таван на залата, е толкова силен, че трябва да крещим, за да стигнат поръчките ни до ушите на стегнатата келнерка, облечена в двуцветен вълнен костюм от "Мирон дьо Премонвил" и с кадифени боти, която – почти съм сигурен – флиртува с мен: усмихва ми се сексапилно, докато за мезе поръчвам сепия със златист хайвер, и ме гледа така сластно и втренчено, когато поръчвам задушено в гърне със сос от зелени домати, че се налага да сведа адски сериозен и умислен поглед към розовия "Белини" в чаша за шампанско, за да не си помисли, че проявявам прекален интерес към нея. Прайс си поръчва мексикански хлебчета и еленово месо със сос от кисело мляко, украсено с папрат и резенчета манго. Макдърмот поръчва сашими с козе сирене и пушена патица с цикория и кленов сироп. Ван Патън пък избира наденичка, печена в раковина, и сьомга на скара с малинов оцет и гуакамоле. Климатичната инсталация в ресторанта е надута до краен предел и започвам да съжалявам, че не си взех новия пуловер "Версаче", който купих миналата седмица от "Бергдорф". Щеше да ми отива на костюма.

– Моля, бихте ли разкарали тия работи – обръща се Прайс към момчето с количката за съдове, като сочи към чашите с "Белини".

– Чакай, Тим – обажда се Ван Патън. – По-спокойно. Аз ще ги изпия.

– Това е евробоклук, Дейвид – обяснява му Прайс.

– Евробоклук.

– Можеш да пийнеш моето, Ван Патън – казвам.

– Чакай – провиква се Макдърмот и задържа момчето с ръка. – И аз не си давам моето.

– Защо бе? – пита Прайс. – Да не искаш да сваляш оная арменка до бара?

– Коя бе? – Ван Патън се оживява и опъва врат, за да види мацето.

– Прибирай ги всичките – нарежда Прайс, съвсем нервиран.

Момчето покорно вдига чашите от масата, покланя се на цялата маса и изчезва.

– Защо се правиш на началник? – хленчи Макдърмот.

– Ей, пичове, я вижте кой влиза. – Ван Патън дори подсвирва. – Майко мила!