Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

Когато отново е в състояние да вижда, тя се взира в тъмнината към тавана на бунгалото, докато Кейб се върти и бълнува. Прокарва ръка през очите си в опит да забрави. В опит да се престори, че това не се случва постоянно през последните два месеца — това плюс всичко останало.

— Моля те, спри — шепне. — Моля те.

4:23

Той отново сънува и тя отново е в съня му.

Стиска с две ръце главата си.

Джейни и Кабъл са в задния двор на къщата му, седят на зелената морава. Ръцете на Джейни свършват до лактите. Очите й са зашити, а иглите висят на конеца, върху бузите й, по които се стичат черни сълзи.

Кабъл е отчаян. Вади кочан царевица от хартиена пазарска торба и маха свилата. Прикрепя кочана към единия лакът на Джейни. Изравя два дъвчащи бонбона от торбата. Големи, кафяви, марка „Тигрово око“. Мъчи се да ги напъха в зашитите клепачи на Джейни, бута силно, но бонбоните не влизат. Джейни пада по гръб като парцалена кукла — не може да се задържи без ръце. Кочанът царевица се отделя от лакътя й и се търкулва на тревата. Кейб поклаща бонбоните „Тигрово око“ в шепа.

Изтръпнала, Джейни не може да гледа повече. Но няма да направи опит да го промени. Не и подобен сън. Защото този сън е за нея и за това как Кабъл се справя с нещата. Напълно погрешно би било да го манипулира. Само се надява Кабъл никога да не я помоли за помощ.

Но въпреки всичко тя не желае той да сънува такива сънища. Това е положението. Нито за миг дори. Рита с крак. Докосва го. Наоколо става черно.

— Съжалявам — промърморва той. И пак заспива.

Така е от доста време.

Всичко, което Кабъл не може да изкаже на глас, се явява в сънищата му.

09:20

Познатата тактика слага край на кошмара. Добре дошло, облекчение. Джейни се унася на дивана в полудрямка. Казва си, че трябва да се върне. Да се върне към нормалността. Надява си маската.

Докато реши какво да прави.

С живота си.

С него.

09:33

Чува скърцането на градинския стол и усеща как Кабъл се гушва зад нея на дивана. Тя настръхва. Само мъничко, само за миг. После поема дълбоко дъх. Той пъха топли пръсти под потника й и ги плъзва по корема й. Джейни се усмихва и се отпуска, все още със затворени очи.

— Ще ни донесеш неприятности — казва. — Знаеш правилата на брат си.

— Аз съм върху одеялото. Ти си отдолу. Няма да имат проблем с това. А и нищо не правя. — Той я гали, целува рамото й. Пъха ръка под ластика на долнището на пижамата й.

— Хей! — Джейни вплита пръсти в неговите. — Нищо — казва по-високо, в случай че Чарли и Меган следят ситуацията. — Нищо не правим. — После прошепва на Кабъл: — Ти ще направиш закуската. Нали?

— Разбира се. Подпалвам огъня с ума си, пържа бекона с най-тъмните си диви мисли. А ти си въобразяваше, че имаш някакви специални дарби. Помисли си пак, госпожичке.

Джейни се смее, но звучи напрегнато.

— Добре ли спа?

— Да. — Драска рамото й с брадичка. — Е, поне доколкото е възможно някой да спи върху мрежа от найлонови корди и железен прът, забит в задника му. — Той гризва ухото й и добавя: — Защо? Да не би да сънувах кошмар? Винаги ме притесняваш, когато ме питаш за това.

— Ш-ш-шт — казва Джейни. — Иди да ми изпържиш малко бекон, моля те.

Той се умълчава за момент, после се изправя. Напъхва се в дънките.

— Добре, щом казваш.

09:58

Правят, каквото се прави през ваканцията. Седят си с Чарли и Меган, пият кафе, приготвят закуска на огън на открито. Почиват си. Продължават да се опознават.

Но Джейни непрекъснато е нащрек.

Следи с поглед всичко наоколо, страх я е да не пропусне да забележи нещо, което задължително трябва да забележи, преди да е станало твърде късно.

Наистина не я бива за ваканции.

Освен това, от някои неща просто не можеш да избягаш.

Въпреки това тя е смела. Отвън изглежда нормална. Но отвътре е опустошена.

Последните месеци бяха тежки за Джейни.

Да се изправи срещу Док, Щастливко и Гадняра, беше много по-трудно, отколкото очакваше. Да преживее отново всички лъжи. Мисията. Насилието. Отвратителните престъпления, които тези учители извършиха. Беше ужасно.

Сега вече всичко е свършило, мълвата е утихнала, но пред Джейни има още трудности. Тя трябва да стъпи на краката си и да застане лице в лице със сляпото си и сакато бъдеще. Да живее с майка алкохоличка. Да се подготвя за колежа, където на всяка крачка може да се натъкне на спящи хора… и да има гадже, чиито мисли и страхове излизат наяве само в сънищата му. Животът като цяло е…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?