Сбогуване [bg]

21:57

Джейни и Кабъл са в спешното и умуват какво да предприемат. Няма следа нито от Кари, нито от майката на Джейни — никъде сред множеството болни и ранени. Никой на регистратурата не може да намери името й.

Кабъл барабани с пръсти по устните си и разсъждава на глас.

— Ханаган — това брачното име на майка ти ли е?

Джейни затваря очи и въздиша.

— Не.

Никога не е разказвала кой знае колко за майка си на Кабъл, а и той не е питал. И на Джейни така й харесваше. Досега.

— Ами… — Кабъл пояснява. — Как да го кажа политически коректно. Да видим. Добре, майка ти някога използвала ли е друго име, освен Ханаган?

— Не. Името й е Доротея Ханаган и това е единственото име, което е имала. Аз съм незаконно родена. Ясно?

— Джейни, моля те. На кого му пука за това.

— Е, да, но на мен ми пука. Ти поне знаеш кои са и двамата ти родители.

Кабъл зяпва Джейни.

— Разбира се, и този факт страшно ми помогна.

— О, боже, Кейб. — Джейни прави гримаса. — Съжалявам. Огромна грешка. Под стрес съм, не знам какви ги дрънкам.

Кабъл изглежда сякаш иска да каже нещо, но после се отказва. Оглежда се отново наоколо, но напразно.

— Хайде — подканва той Джейни и я хваща за ръката. — Ето асансьора. Ще обиколим чакалните и ще ги огледаме. Не повече от десет минути и ако не намерим Кари, се връщаме у вас и чакаме. Не знам какво друго бихме могли да направим.

Тръпка полазва гърба на Джейни. Майка й, пияницата, е изчезнала.