Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

Насочва се към изхода, с надеждата Кейб и Кари да я последват и да си тръгнат, за да може да понесе сама цялото това унижение. „Боже, колко е гадно.“

Кабъл се изправя, после Кари.

— Е — обръща се той към Кари, докато двамата вървят след Джейни към вратата, — какво му е? Знаеш ли?

— Някакво мозъчно нараняване или нещо от този род. Не знам много — чух докторът да казва на Доротея, че се е обадил на 911 и е бил още в съзнание, малко след като са го докарали тук, но сега не може да се събуди. Все пак пуснаха Доротея при него да го види преди половин час. И, Джейнърс — казва Кари, — няма проблем, ясно? И ти би направила същото за моята майка. Нали?

Гърлото на Джейни се свива и тя отново пресушава с бързо мигане сълзите си. Има сили само да кимне. Кари я прегръща, Джейни едва сдържа риданията си.

— Благодаря ти — прошепва тя в ухото на Кари.

Кари се насочва към изхода.

— Обади ми се.

Джейни пак кимва, проследява с поглед Кари до асансьорите. После се обръща към Кабъл.

— Хайде тръгвай — подканва го тя.

— Не.

Кабъл не смята да мръдне от мястото си.

Джейни въздиша тежко. Защото е прекрасно, че той я подкрепя така, но историята е толкова неприятна. А и не е съвсем сигурна как ще се развие.

Просто някои неща човек ги върши по-лесно сам.

Тихо е и светлината е приглушена, когато Джейни и Кабъл бутват двойната врата към коридора с пациентите на интензивното. Джейни усеща слабото придърпване на някакъв сън отнякъде, но го преборва на мига, няма време за губене. Надниква в стаята на виновника, чиято врата е леко открехната, и го наругава наум отчаяна, че никога няма да се отърве от чуждите сънища, дори сега, когато мозъкът й е зает със съвсем други неща.

Отиват при дежурната сестра. Джейни се прокашля.

— Хенри… Фейн… стей…

— Фейнголд — уточнява Кабъл с по-уверен глас.

— От семейството ли сте? — пита сестрата. Поглежда ги подозрително.

— Аз… — започва Джейни. — Да. Той ми е… баща… предполагам.

Сестрата навежда глава.

— Начинът да влезеш в нечия стая е да лъжеш убедително — казва тя. — Добър опит.

— Аз… аз не искам да влизам в стаята му. Просто кажете на майка ми, че съм тук, може ли? Тя е в стаята с него. Аз ще бъда в чакалнята. — Джейни се обръща рязко, Кабъл вдига рамене и тръгва след нея. Минават обратно през двойната врата, като оставят сестрата да гледа озадачено след тях, докато те се отдалечават.

Джейни се стоварва в един стол и мърмори под носа си:

— Фейнголд. Харви Фейнголд.

Кейб я стрелва с поглед.

— Хенри.

— Вярно. Боже. Никой не би предположил, че работя за ченгетата.

— Което вероятно е причината да си толкова убедителна под прикритие — казва Кабъл с широка усмивка.

Джейни го сръгва автоматично с лакът.

— Да, но вече не. Все пак не забравяй, че говориш с момиче от отдела по наркотици. — Обръща се към него. Хваща го за ръката. Умолява го. — Кейб, наистина, трябва да се прибереш. Да поспиш. Върни се във Фримонт и се наслади на остатъка от седмицата. Аз съм добре. Ще се справя.

Кабъл поглежда Джейни и въздиша.

— Знам, че ще се справиш, Джейни. Ти си истинска мъченица. Наистина е уморително да водим един и същи спор всеки път когато нещо се случва с теб. Просто престани. Няма да си тръгна.

Той се усмихва виновно.

Джейни зяпва от изненада.

— Значи мъченица!

— Ами да. Малко.

— Моля ти се. Не може да си малко мъченик. Или си, или не си. Това е нещо уникално.

Кабъл се засмива, в ъгълчетата на очите му се образуват ситни бръчици. Съзерцава я и продължава да се усмихва с онази крива усмивка, която тя си спомня от неловките дни, когато я возеше със скейта.

Но точно сега Джейни не може да му отвърне.

— Хм, относно малкото ни приключение — връща се тя на темата. — То наистина е много унизително за мен, Кейб. Толкова се срамувам от всичко и толкова неща имам да реша, а ти си безумно мил, просто е непоносимо. Чувствам се отвратително, че развалих и твоето прекарване. Затова наистина ще бъда много по-добре, ако… нали разбираш… — Джейни го поглежда безпомощно.

Кабъл премигва и челото му се сбръчква. Поглежда я с разбиране.

— Аха. Значи наистина искаш да се махна. Като казваш, че ти е неудобно, имаш предвид, че не ти е удобно аз да знам за тези неща?

В отговор Джейни забива поглед в земята.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?