Обсидианова пеперуда

-Вземи каквото искаш - каза Едуард. - Аз ще споделям твоите играчки когато пристигнеш.

-Не съм си лягала още. Може ли да получа някакво време сън преди да потегля?

-Взе ми си няколко часа сън, но бъди тук следобед. Ще преместим телата, но ще запазим останалата част от местопрестъплението за теб.

-Какъв вид местопрестъпление?

-Предумишлено убийство, но не е съвсем правилната дума. Клане, касапница, изтезание. Да. - Каза той, сякаш се опиташе да прехвърли думите в ума си. - сцена с изтезания.

-Да не се опитваш да ме уплашиш? - попитах.

-Не.

-Тогава престани да театралничиш и просто ми кажи какво по дяволите се е случило.

Той въздъхна и за първи път чух умора в гласът му.

-Имаме десет изчезнали. Дванадесет неразгадани убийства.

-По дяволите - казах. - Защо не съм чула нищо в новините?

-Изчезванията провокираха таблоидните. Мисля че заглавието беше „Бермудският триъгълник в пустинята”. Мъртвите бяха три семейства. Съседи просто ги открили днес.

-От колко време са мъртви? - попитах.

-Дни, първото семейство е от почти две седмици.

-Исусе, защо някой не ги е обявил за изчезнали по рано?

-През последните десет години почти цялата популация в Санта Фе се е променила. Получихме огромно преместване от много хора. Доста от хората трябваше да напуснат домовете си. местните се обадиха на новодошлите калифорнийци.

-Умно - казах - но Тет Форестър местен ли е?

-Да, Тет живее близо до града.

Трепет премина през мен от пръстите на краката ми до върха на главата ми. Едуард бе най-мистериозният мъж. Не знаех почти нищо за него, наистина.

-Това означава ли че ще видя къде живееш?

-Ти ще останеш с Тет Форестър - каза той.

-Но ти си Тет Форестър, Едуард. Аз ще остана в къщата ти, тъка ли?

Той бе тих за малко, тогава:

-Да.

Внезапно, цялото пътешествие изглеждаше много по примамливо. Щях да отида да видя къщата на Едуард. Щях да съм способна да надникна в личният му живот, ако той имаше такъв. Можеше ли да е по-добре?

Макар че едно нещо ме притесняваше.

-Когато каза че жертвите са семейства, това включва ли деца.

-Странно, не - каза той.

-Е, благодаря за това малко благо - казах.

-Винаги се огъваш когато стане дума за деца - каза той.

-Наистина ли можеш да не се притесняваш да гледаш мъртви деца?

-Да.

Просто слушах дъха му за секунда две. Знаех че нищо не притеснява Едуард. Нищо не го преместваше. Но деца… дори ченгетата, които познавах, мразят когато жертвата е дете. Има нещо лично около това. дори за тези от нас който нямаха деца бе трудно. Едуард не бе така, това ме притесняваше. Забавно, но го правеше.

-Това безпокой мен - казах.

-Знам - отвърна той - една от най-сериозните ти грешки. - Имаше хумор в края на гласът му.

-Факта че ти си социопат, а аз не съм е едно от нещата с които много се гордея.

-Ти не трябва да си социопат за да си ми гръб, просто стрелец, а ти си такава, Анита. Ти убиваш толкова лесно колкото и аз, ако обстоятелството е такова.

Не се и опитах да споря, защото не можех. Несъмнено се бях съсредоточила във престъпността повече от колкото в упадъка на морала си.