Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
Имаше телефонна кабина от едната страна.
-Отивам да се опитам да се свържа още веднъж с децата - каза Дона. Целуна бузата на Едуард и се запъти към телефона преди да мога да реагирам.
-Деца? - казах.
-Да - отвърна той с предпазлив глас.
-Колко? - попитах.
-Две.
-Години.
-Момчето - четиринадесет, момичето - шест.
-Къде е баща им?
-Дона е вдовица.
Погледнах го и погледа беше достатъчен.
-Не, не съм го направил аз. Той е умрял години преди да срещна Дона.
Пристъпих близо до него, обърнах се, тъка че Дона да не може да види лицето ми от телефонната кабина.
-Какво играеш Едуард? Тя има деца и е толкова влюбена в теб, кара ме да се задавя. Какво, в името господне, си мислиш?
-Дона и Теб се срещат от около две години. Те са любовници. Тя очакваше от него да й предложи, така че той го направи. - Лицето му все още беше на усмихващият се Тед, но гласът беше лишен от факти и емоции.
-Говориш сякаш Тед е трети човек, Едуард.
-Трябва да започнеш да ми викаш Тед, Анита. Познавам те. Ако не свикнеш с това, ще забравиш.
Приближих се до него в относителната тишина, понижих гласа си до яростен шепот.
-Майната на това. Той е ти, а ти си сгоден. Ще се ожениш ли за нея?
Той повдигна рамене.
-По дяволите - казах. - Не можеш. Не можеш да се ожениш за нея.
Усмивката му се разшири и той пристъпи около мен вдигайки ръката си към Дона. Той я целуна и попита:
-Как са munchkins?”
Той я обърна в ръцете си, наполовина я прегръщаше, но тъка че да е обърната далеч от мен. Лицето му беше това на Тед, но очите му ме предупреждаваха:”Не прецаквай това”. По някаква причина това беше важно за него.
Дона се обърна тъка че да може да види лицето ми и аз се преборих за празното си изражение.
-За какво си шепнехте двамата толкова неотложно?
-Случая - каза Едуард.
-О.
Веждите ми се вдигнаха. О. Най-опасният мъж, когото някога съм срещала бе сгоден за жена която казва: „О”. Това е просто прекалено странно.
Очите на Дона се разшириха.
-Къде ти е чантата? Да не си го оставила в самолета?
-Не съм носила - казах - Знам че имам сака си и джобове.
Тя ме гледаше, все едно съм проговорила на чужд език.
-Боже мой, не знам какво бих правила без чанта в града. - Тя дръпна голямото портмоне пред нея. - Аз съм такъв опаковащ плъх.
-Къде са децата ти? - попитах.
-Със съседите ми. Те са самотна двойка и са просто страхотни с малкото ми момиченце, Бека. - Тя се намръщи. - Разбира се, нищо изглежда не може да направи Питър щастлив сега. - Тя погледна към ме. - Питър е сина ми. Той е четиринадесет годишен ставащ на четиридесет и изглежда това изпълва тинейджърските му години с отмъщение. Всички ми казват че тинейджърите са трудни, но никога не съм сънувала че е толкова трудно.
-Имал ли е проблеми? - попитах.
-Не наистина. Имам предвид в нищо криминално. - Добави последното прекалено бързо. - Но той просто престана да ме слуша. Преди две седмици трябваше да се прибере в къщи, за да гледа Бека. Вместо това той отиде в къщата на приятеля си. Когато се прибрах след като затворих магазина, къщата беше празна и не знаех никой от тях къде е. Хендерсън бяха навън, тъка че Бека не беше там. Господи, побърках се. Друг съсед я беше взел, но ако те не бяха в къщи, тя просто щеше да се скита из съседите часове. Питър се прибра в къщи и просто не съжаляваше. По времето по което се прибра се бях убедила че е бил отвлечен о т някого и сега лежи мъртъв в някаква канавка, някъде си. След което просто се прибра все едно нямаше нищо нередно.
-Все още ли е наказан? - попитах.
Тя кимна, лицето сериозно.
-Можеш да се обзаложиш. Наказан за месец и съм взела всичките му привилегии за който можех да се сетя.
-Какво мисли той за това че ти и Тед ще се жените? - Беше садистичен въпрос и го знаех, но просто не можех да си помогна.
Дона изглеждаше наранена, наистина наранена.
-Не харесва много идеята.
-Той е на четиринадесет и е момче - казах. - Той е принуден да негодува срещу друг мъжки идващ в неговата територия.
Дона кимна.
-Да, страхувам се че е така.
Тед я прегърна.
-Всичко ще бъде наред, honepot. Питър и аз ще се разберем. Не се притеснявай.
Не ми хареса начина по който Едуард се изрази. Наблюдавах лицето му, но не можех да видя през маската на Тед. Беше сякаш за минути той просто изчезна в измененото му его. Не бях и от час кацнала и неговият Джекил/Хаит акт вече започна да ми лази по нервите.