Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Имайте милост, господин Жилбер! — каза Никол. — Не ме гледайте така. Очите ви проблясват зловещо в мрака.
— В такъв случай — каза Жилбер повелително — отворете ми вратата, Никол, и нито дума за всичко това! Вървете в парника, върнете се при скъпия господин Дьо Бозир и останете с него десет минути повече, отколкото възнамерявахте първоначално. Давам ви награда за вашата дискретност.
— А за какво са ви тези десет минути? — попита разтреперана Никол.
— За да се измъкна оттук. Вървете, госпожице Никол, вървете де! И като жената на Лот175, чиято история ви разказах по време на една от нашите срещи, които ми определяхте в купите сено, не се обръщайте назад, защото ще ви се случи нещо по-лошо от това да се превърнете в статуя. Хайде махайте се, красива сладострастнице, нямам какво повече да ви кажа!
Скоро от съзнанието на Жилбер изчезнаха всички — и баронът, и Филип, и Никол, и Бозир. В спомена си той виждаше само как полуголата Андре с вдигнати в кръг над главата ръце сваля един след друг фуркетите от косата си.
Събитията, които току-що описахме, станаха в петък вечерта. А разходката в горите на Люсиен, на която Русо се радваше толкова много, трябваше да се състои на по-другия ден.
75.
Събирачите на билки
Жилбер беше станал безразличен към всичко, откакто научи за скорошното отпътуване на Андре за Трианон. Той прекара целия следващ ден облегнат на капандурата.
Толкова очакваната неделя най-после дойде.
Философът беше нетърпелив като дете и неведнъж, щом чуеше шум от колела, заставаше до прозореца, за да види дали не пристига каретата на господин Дьо Жюсьо. Най-после той забеляза една, която намали ход и спря пред вратата. Каретата беше лакирана, конете й с богата амуниция, а едрият кочияш — напудрен. Русо веднага изтича при Терез:
— Ето го, ето го, идва!
А после припряно се обърна към Жилбер:
— Бързо, Жилбер, бързо! Каретата ни чака.
Господин Дьо Жюсьо беше намазан с помада, напудрен и свеж като пролетта. Разкошната му горна дреха беше от раиран индийски сатен в лененосив цвят, рединготът — от светлолилава тафта, чорапите — от тънка бяла коприна. Прекрачвайки прага на Русо, той изпълни стаята с благоуханен парфюм, който Терез вдъхна, без да прикрива възхищението си.
— Колко сте красив! — възкликна Русо, като нарочно гледаше Терез и й сочеше с очи разликата между своя скромен костюм и обемистите си ботанически принадлежности и елегантния костюм на господин Дьо Жюсьо.
— О, не, просто се страхувам от горещината! — каза елегантният ботаник.
Потеглиха бързо, теглени от два красиви датски коня. Един час по-късно ботаниците вече се спускаха по наклона за Буживал и като пресякоха пътя, завиха наляво към Шатение. Тази местност, прекрасна и днес, не беше по-малко привлекателна по онова време. А хълмът, който нашите естественици се канеха да изкачат и прехвърлят, беше залесен с дървета още по време на Луи XIV и беше обект на постоянни грижи, откакто Луи XV беше проявил интерес към Марли.
А Жилбер вървеше мрачен и спокоен и целият му живот беше подчинен на една-единствена мисъл: „Андре ще напусне павилиона в градината и ще отиде да живее в Трианон.“
Русо, с малка лопатка в ръка, започна да оглежда земята, същото правеше и господин Дьо Жюсьо. Но докато единият търсеше растения, другият се стараеше да запази чорапите си сухи от водата.
— Ах, какъв прекрасен lepopodium176! — възкликна Русо.
— Очарователен! — отговори господин Дьо Жюсьо. — Искате ли да продължим нататък?
— Ах, lysimachia fenella177! Можем да я откъснем, вижте!
— Колко е часът? — попита господин Дьо Жюсьо. — В бързината да се облека съм забравил часовника си.
Русо извади от джобчето на жилетката си голям сребърен часовник и каза:
— Девет часът.
— Дали да не си починем малко? Искате ли? — попита господин Дьо Жюсьо. — Вижте какво, може би съм малко гладен…
— Е, добре тогава! Ще закусим!… Селцето е само на четвърт левга оттук.
— Виждате ли онази кичеста горичка ей там? — протегна ръка господин Дьо Жюсьо към онази точка на хоризонта, която искаше да покаже на Русо.
175
Лот — библейски герой, чиято жена въпреки Божията забрана погледнала назад и се превърнала в статуя от сол — бел.прев.
176
Lepopodium — вид папрат, заешки уши — бел.прев.
177
Lysimachia fenella — вид пълзящо растение от рода на примулите, ленивче — бел.прев.