Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
В стаята нямаше пергамент. Момчето вряза буквите на дървена греда в стената. В… Е… К… С. Най се постара на последната. Щом приключи, метна камата във въздуха, улови я и загледа доволно работата си.
— Векс е железнороден. Беше скуайър на Теон Грейджой. Беше в Зимен хребет. — Гловър седна. — Колко знае лорд Станис за случилото се в Зимен хребет?
Давос си припомни набързо разказите, които беше чул.
— Зимен хребет беше завзет от Теон Грейджой, бивш повереник на лорд Старк. Уби двамата малки синове на Старк и набучи главите им над стените на замъка. Когато северняците дойдоха, за да го прогонят, подложи целия замък на меча до последното дете, преди самият той да бъде убит от копелето на лорд Болтън.
— Не убит — поправи го Гловър. — Пленен и откаран в Дредфорт. Копелето му дра кожата.
Лорд Виман кимна.
— Историята, която разказвате, е тази, която сме чули всички, пълна с лъжи като пудинг пълен със стафиди. Всъщност копелето на Болтън подложи Зимен хребет на меча… Рамзи Сняг се наричаше тогава, преди момчето крал да го направи Болтън. Сняг не уби всички. Пощади жените, върза ги и ги прати в Дредфорт за забавлението си.
— Забавлението си?
— Той е голям ловец — поясни Виман Мандърли. — А жените са любимият му дивеч. Съблича ги голи и ги пуска в горите. Имат половин ден преднина, преди да тръгне подир тях с хрътки и рогове. От време на време някоя слугиня оцелява, за да разкаже. Повечето нямат този късмет. Когато ги хване, Рамзи ги изнасилва, одира им кожите, дава труповете им за храна на кучетата си и връща кожите им в Дредфорт като ловни трофеи. Ако са го забавлявали добре, им прерязва гърлата, преди да ги одере. Иначе е обратното.
Давос пребледня.
— Богове милостиви. Как е възможно човек да…
— Злото е в кръвта му — каза Робет Гловър. — Той е копеле, родено от насилие. Сняг, каквото и да казва момчето крал.
— Имало ли е някога толкова черен сняг? — попита лорд Виман. — Рамзи заграби земите на лорд Рогов лес, като насила се ожени за вдовицата му, след което я заключи в кула и я забрави. Казват, че изяла пръстите си, преди да издъхне… а представата на Ланистър за кралско правосъдие е да възнаградят убиеца ѝ с малкото момиче на Нед Старк.
— Болтън винаги са били колкото коварни, толкова и жестоки, но този е направо звяр в човешка кожа — каза Гловър.
Владетелят на Бял пристан се наведе над масата.
— Фрей не са по-добри. Говорят за варги и превъплъщенци и твърдят, че Роб Старк е убил моя Вендел. Каква наглост! Не очакват Северът да повярва на лъжите им, но смятат, че трябва да се преструваме, че вярваме, или да умрем. Рууз Болтън лъже за ролята си в Червената сватба, а копелето му лъже за падането на Зимен хребет. Но все пак, докато държаха Вилис, нямах друг избор, освен да ям всичките тези говна и да хваля вкуса им.
— А сега, милорд? — попита Давос.
Беше се надявал лорд Виман да каже: „А сега ще се обявя на страната на крал Станис.“ Но на устните на дебелия мъж пробяга странна усмивка и той отвърна:
— А сега трябва да присъствам на сватба. Прекалено дебел съм, за да възседна кон, както ясно може да види всеки, който има очи. Като момче обичах ездата, а като млад се справях с кон достатъчно добре, за да печеля малко одобрение на турнирите, но онова време си отиде. Тялото ми се е превърнало в затвор, по-ужасен от Вълчата бърлога. Въпреки това трябва да отида в Зимен хребет. Рууз Болтън иска да му падна на колене, а под кадифената си вежливост показва желязна ризница. Ще отида с баржа и на носилка, придружен от сто рицари и добрите ми приятели от Близнаците. Фрей дойдоха по море. Нямат коне, тъй че ще даря всеки с ездитен кон като подарък за гост. В Юга домакините все още ли даряват гостите си?
— Някои, милорд. В деня, в който гостът си тръгне.
— Може би разбирате тогава. — Виман Мандърли се надигна тежко. — Строих бойни кораби повече от година. Някои видяхте, но много повече са скрити нагоре по Белия нож. Дори при загубите, които понесох, все пак командвам повече тежка конница от всеки друг лорд на север от Шийката. Стените ми са здрави, а съкровищниците — пълни със сребро. Стар замък и Вдовишки страж ще вземат пример от мен. Знаменосците ми включват дузина дребни лордове и сто оземлени рицари. Мога да осигуря на крал Станис васалството на всички земи източно от Белия нож, от Вдовишкия страж и Овнешката порта до хълмовете Овча глава и изворите на Счупения клон. Давам обет да направя всичко това, ако вие приемете цената ми.
— Мога да представя условията ви на краля, но…
Лорд Виман го прекъсна.
— Ако вие приемете цената ми, казах. Не Станис. Не ми трябва крал, а контрабандист.