Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Къде сме? — попита Давос, докато се изкачваха. Думите му отекнаха смътно в тъмното.
— Стъпалата под стъпалата. Проходът минава под Стълбищния замък и нагоре към Новия замък. Таен път. Няма да е добре за вас да ви видят, милорд. Смятат ви за мъртъв.
„Каша за мъртвеца.“ Давос продължи нагоре.
Излязоха през друга стена, но тази изглеждаше паянтова отвътре. Стаята зад нея беше уютна, топла и удобно обзаведена, с мирски килим на пода, на една маса горяха свещи от пчелен восък. Давос чу свирня на гайди и гусли някъде наблизо. На стената висеше овча кожа с карта на Севера, нарисувана с избелели цветове. Под картата седеше Виман Мандърли, величественият лорд на Бял пристан.
— Моля, седнете. — Лорд Мандърли беше облечен пищно. Кадифеният му жакет беше в нежен синьо-зелен цвят, извезан със златна нишка по пешовете, ръкавите и яката. Мантията му бе от хермелин, закопчана на рамото със златен тризъбец. — Гладен ли сте?
— Не, милорд. Тъмничарите ме хранеха добре.
— Има вино, ако сте жаден.
— Ще преговарям с вас, милорд. Моят крал ми заповяда това. Не съм длъжен да пия с вас.
Лорд Виман въздъхна.
— Отнесох се към вас възмутително, знам. Имах своите основания, но… моля, седнете и пийте, умолявам ви. Пийте за щастливото завръщане на момчето ми. Вилис, най-големият ми син и наследник. Той си е у дома. Това, което чувате, е пир за добре дошъл. В двора на Тритона ядат пай с минога и сърнешко с печени кестени. Винафрид танцува с Фрей, за когото ще се омъжи. Други Фрей вдигат чаши вино в тост за приятелството ни.
Зад звуците на музиката Давос долови бръмченето на много гласове и дрънченето на чаши и блюда. Не каза нищо.
— Току-що дойдох от високата трапеза — продължи лорд Виман. — Ядох твърде много, както винаги, а цял Бял пристан знае, че червата ми са зле. Приятелите ми Фрей няма да се чудят за дългото ми посещение в нужника, надяваме се. — Обърна чашата си. — Така. Ти ще пиеш, а аз — не. Сядай. Времето е кратко, а имаме да си кажем много неща. Робет, вино за Ръката, бъди така добър. Лорд Давос, няма да го знаете, но вие сте мъртъв.
Робет Гловър наля чаша вино и я предложи на Давос. Той я взе, подуши я, отпи.
— Как умрях, ако може да попитам?
— От брадвата. Главата и ръцете ви бяха качени над Тюленовата порта, а лицето ви бе обърнато така, че очите ви да гледат над пристанището. Вече сте добре изгнил, въпреки че натопихме главата ви в катран, преди да я набучим горе на пръта. Казват, че врани и разни морски птици били изкълвали очите ви.
Давос помръдна неловко в стола си. Беше странно усещане, да си умрял.
— Ако благоволи милорд, кой умря вместо мен?
— Има ли значение? Имате обикновено лице, лорд Давос. Надявам се, че думите ми не ви обиждат. Мъжът имаше вашия цвят, нос със същата форма, две сходни уши, дълга брада, която можеше да се подкастри и оформи като вашата. Можете да сте сигурен, че го омазахме добре в катрана, а лукът, натикан между зъбите му, му разкривява лицето. Сир Бартимъс се погрижи пръстите му да се скъсят също като вашите. Мъжът беше престъпник, ако това ви носи някаква утеха. Смъртта му навярно ще донесе повече добро от всичко, което съм правил през живота си. Милорд, нищо лошо не ви желая. Злобата, която показах към вас, беше глумска игра, която да удовлетвори приятелите ми Фрей.
— Милорд е трябвало да посвети живота си на глумски игри — отвърна Давос. — Вие и близките ви изглеждахте съвсем убедително. Снаха ви като че ли искаше да ме види умрял съвсем искрено, а малката ви дъщеря…
— Вила. — Лорд Виман се усмихна. — Видяхте ли колко храбра беше? Дори когато я заплаших, че ще заповядам да ѝ отрежа езика, ми напомни за дълга на Бял пристан към Старките на Зимен хребет, дълг, който никога няма да бъде изплатен. Вила говореше от сърце, както и лейди Леона. Простете ѝ, ако можете, милорд. Тя е глупава, уплашена жена, а Вилис е нейният живот. Не всеки мъж носи в себе си принц Емон Драконовия рицар или Симиън Звездоокия, и не всяка жена може да бъде толкова храбра като моята Вила или сестра ѝ Винафрид… която знаеше, но все пак изигра ролята си безстрашно.