Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Когато преговаря с лъжци, дори един честен мъж трябва да лъже. Не смеех да се опълча на Кралски чертог, докато последният ми жив син оставаше пленник. Лорд Тивин Ланистър лично ми написа, че държи Вилис в ръцете си. Ако искам да го освободя невредим, каза ми, трябва да се разкая за измяната си, да предам града, да заявя своята вярност към момчето крал на Железния трон… и да превия коляно пред Рууз Болтън, Гаранта на Севера. Ако откажех, Вилис щеше да умре със смъртта на изменник, Бял пристан щеше да бъде щурмуван и плячкосан, а хората ми да понесат същата съдба като Рейните на Кастамир. — Той въздъхна. — Дебел съм и мнозина си мислят, че това ме прави слаб и глупав. Може би Тивин Ланистър беше един от тях. Върнах му гарван, за да му кажа, че бих превил коляно и отворил портите си след като синът ми бъде върнат, но не и преди това. Нещата останаха така, когато Тивин умря. След това Фрей се появиха с костите на Вендел… за да сключат мир и да го подпечатат с брачен договор, така твърдяха, но нямаше да им дам каквото искаха, докато не си върна Вилис здрав и невредим, а те нямаше да ми дадат Вилис, докато не докажа верността си. Вашето пристигане ми даде средството да го направя. Това беше причината за грубостта, която показах към вас в Двора на Тритона, и за главата и ръцете, които гният над Тюленовата порта.
— Поели сте голям риск, милорд — отвърна Давос. — Ако Фрей бяха разкрили измамата ви…
— Никакъв риск не поех. Ако някой Фрей си беше направил труда да се качи над портата ми, за да огледа отблизо мъжа с лука в устата, щях да обвиня тъмничарите си за грешката и да им поднеса вас, за да ги удовлетворя.
Мравки полазиха по гърба на Давос.
— Разбирам.
— Надявам се. Казахте, че имате синове.
„Трима — помисли Давос. — Макар че създадох седем.“
— Скоро трябва да се върна на пира, за да вдигна тост за приятелите ми Фрей — продължи Мандърли. — Те ме наблюдават, сир. Ден и нощ очите им не се откъсват от мен, носовете им душат за полъх на измяна. Видяхте ги, наглия сир Джаред и брат му Регар, онзи самодоволно подсмихващ се червей, който носи драконово име. Зад тях двамата е Саймонд, който дрънка монети. Купил е няколко от слугите ми и двама от рицарите ми. Една от слугините на жена му се е добрала до леглото на собствения ми шут. Ако Станис се чуди защо писмата ми са толкова малко, то е защото не смея да се доверя дори на майстера си. Майстерите уж трябва да изоставят старата си вярност, когато сложат веригите си, но не мога да забравя, че Теомор е роден Ланистър от Ланиспорт и претендира за далечно родство с Ланистърите в Скалата на Кастърли. Обкръжен съм от врагове и лъжливи приятели, лорд Давос. Плъзнали са в града ми като хлебарки и нощем усещам как пълзят по мен. — Пръстите на дебелия мъж се свиха в юмрук и всичките му гуши потрепериха. — Синът ми Вендел отиде в Близнаците като гост. Яде хляба и солта на Уолдър и окачи меча си на стената, за да пирува с приятели. А те го убиха. Убиха го, казвам, и дано Фрей се задавят с лъжите си. Пия с Джаред, шегувам се със Саймонд, обещавам на Регар ръката на любимата си внучка… но не си и помисляйте, че съм забравил. Северът помни, лорд Давос. Северът помни и глумската игра е към края си. Синът ми си е у дома.
Нещо в думите на лорд Виман смрази Давос до костите.
— Ако търсите справедливост, милорд, обърнете се към крал Станис. Никой не е по-справедлив от него.
Робет Гловър се намеси:
— Вашата вярност ви прави чест, милорд, но Станис Баратеон си остава вашият крал, не нашият.
— Вашият крал е мъртъв — напомни им Давос, — убит на Червената сватба до сина на лорд Виман.
— Младият вълк е мъртъв — съгласи се Мандърли, — но онова храбро момче не беше единственият син на лорд Едард. Робет, доведи младежа.
— Веднага, милорд. — Гловър бързо излезе.
„Младежа?“ Възможно ли беше някой от братята на Роб Старк да е преживял погрома на Зимен хребет? „Намерено момче или фалшиво?“ Северът щеше да се вдигне и за едното, и за другото, подозираше Давос… но Станис Баратеон никога нямаше да се съюзи с лъжепретендент.
Младежът, който влезе след Робет Гловър, не беше Старк, нито можеше изобщо да се надява да мине за такъв. Беше по-голям от убитите братя на Младия вълк, петнайсетинагодишен на вид, а очите му бяха… стари. Лицето му под рошавата тъмнокафява коса беше почти варварско, с широка уста, дълъг нос и остра брадичка.
— Кой си ти? — попита Давос.
Момчето погледна към Робет Гловър.
— Той е ням, но го учихме да пише. Бързо се учи. — Гловър извади камата си и я подаде на момчето. — Напиши името си за лорд Държелйви.