Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— По това време и селски идиот можеше да види онова, което поколения професори бяха се престрували, че не забелязват. Каква полза от нашата нужда от електроцентрала, чиито генератори спират заради дефектните ни мотори? Каква полза за човек, легнал на операционната маса, когато електричеството спре? Каква е ползата за пътниците в самолет, чийто двигател се повреди във въздуха? И ако купуваха продукта ни не заради стойността му, а заради нашата нужда, какво е доброто, правилното, моралното нещо, което трябва да направи собственикът на електроцентралата, хирургът в болницата, производителят на самолета?
— И все пак това беше моралният закон, който професорите, водачите и мислителите искаха да утвърдят по целия свят. Ако такъв беше резултатът за един-единствен малък град, където всички се познавахме, можете ли да си помислите какво би се случило в световен мащаб? Можете ли да си представите какво е да трябва да живееш и да работиш, свързан с всички нещастия и всички симуланти по земята? Да работиш — и всеки път, когато някой се провали някъде, да трябва да плащаш за това. Да работиш — без шанс да се издигнеш, а храната, дрехите, домът и удоволствието ти да зависят от всяка измама, глад и епидемия по земята. Да работиш — без шанс за допълнителна дажба, докато не нахраниш камбоджанците и не пратиш патагонците в колеж. Да работиш за празен чек, оставен във властта на всяко новородено, на хора, които никога няма да видиш, чиито нужди никога няма да опознаеш, чиито способности, мързел, безхаберие или измама няма как да научиш и нямаш право да поставяш под въпрос, просто да работиш, да работиш, да работиш, и да оставиш на Айвитата и Джералдовците в света да решават чий стомах ще консумира усилията, мечтите и дните от живота ти. И това ли е моралният закон, който трябва да приемем? Това ли е моралният идеал?
— Е, опитахме го — и се научихме. Агонията ни отне четири години, от първото до последното събрание, и свърши по единствения възможен начин: с банкрут. На последното ни събрание Айви Старнс беше единствената, която се опита безсрамно да замаже нещата. Произнесе кратка, гадна, хаплива реч, в която каза, че планът се е провалил, защото останалата част от страната не го е приела, че един-единствен град не може да успее сред себичен, алчен свят, а планът бил благороден идеал, ама човешката природа не била достатъчно добра за него. Едно младо момче — същото, което беше наказано за това, че ни беше дало полезна идея през първата година — стана, докато всички седяхме и мълчахме, и отиде право при Айви Старнс на подиума. Не каза нищо. Заплю я в лицето. Това беше краят на благородния план и на „Двайсети век“.
Мъжът беше говорил така, сякаш товарът от годините мълчание изведнъж се беше смъкнал от гърба му. Тя знаеше, че това е неговият знак на почит към нея: не беше реагирал на любезността й, изглеждаше невъзприемчив за човешката ценност или надежда, но нещо в него беше докоснато и отговорът му беше тази изповед, този дълъг, отчаян вик на бунт срещу несправедливостта, сдържан с години, но избликнал в знак на признателност пред първия човек, пред когото призивът за справедливост нямаше да е безнадежден. Сякаш животът, от който всеки момент щеше да се откаже, му се връщаше чрез двете основни неща, от които имаше нужда: чрез храната и присъствието на мислещо същество.