Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
За съжаление, вероятно е трябвало да го разбере отдавна.
- За програмата в тренировъчния център ли става дума? -попита той.
- И да, и не. Става дума за това, сама да вземам решенията в живота си, вместо те да ми бъдат налагани от другиго. Просто... искам да бъда свободна.
Баща й поклати глава.
- Предполагам, че аз съм от различно поколение.
Парадайз сплете ръце върху бюрото и като се облегна на тях, се замисли за думите на онзи цивилен, онзи, който бе дошъл за молба... и макар да й бе казал името си, бе отказал да стисне ръката й.
Онзи, когото очакваше да види всеки път щом входната врата се отвореше.
- Въпрос на безопасност е, татко.
- Моля?
- Това, че искам да изкарам курса. Мисля, че ми се ще да умея да се защитавам. То не означава, че ще тръгна да се бия с лесъри. Означава обаче, че ако с мен се случи нещо, ще бъда далеч по-готова да го посрещна.
- Ти си напълно защитена. Независимо дали си тук, или у дома...
- Ами ако искам да посещавам и други места?
В последвалото мълчание Парадайз много добре знаеше какво се случва в главата на баща й. Въпреки че рядко го изричаше на глас, на нея открай време й беше ясно, че сред многото неща, които му липсваха след загубата на любимата му шелан, бе и желанието майка й да можеше да вземе участие в неловки разговори като този. Той като че ли смяташе, че присъствието на друга жена би довело до по-хармоничен изход... нещо, в което спокойно можеше да продължи да вярва, защото нямаше как да го подложи на проверка.
Може би нейната мамен би му помогнала в моменти като този. А може би не.
Въздишката, изтръгнала се от него, съдържаше цял куп неизречени неща.
Телефонът до Парадайз иззвъня и тя побърза да вдигне -който и да беше от другата страна, щеше да й бъде по-лесно да се оправи с него, отколкото с тези семейни истории.
- Добър вечер.
Последва миг мълчание, а после мъжки глас със странен акцент попита на Древния език:
- Това е къщата за аудиенции на Рот, син на Рот, ли е?
Парадайз се намръщи и също премина на Древния:
-Да, тя е. С какво мога да ви помогна?
- Намира се на Уолас Авеню номер 816, нали?
Докато мъжът от другата страна казваше адреса им, тя погледна към баща си.
- С какво мога да ви помогна?
- Можеш да предадеш на краля си важно съобщение. Ако утре в полунощ, на границата на Територията, Помазаният ТрезЛат не бъде върнат на сенките, Нейно Светейшество кралица Рашт, владетелка на с ’хийб, ще приеме укриването на гореспоменатия мъж като акт на война срещу нашия народ. Тя възнамерява свещеното обвързване с престолонаследницата на сенките да се състои през първата нощ след края на нейния траур. Приемането на тези условия ще спести голямо кръвопролитие на всички вампири. Отказът ще посее гибел сред вашето и бездруго отслабено население.
Щрак.
Парадайз отдръпна слушалката от ухото си и остана така, вперила поглед в черната пластмасова дръжка.
-- Парадайз? - повика я баща й. - Кой беше?
Ако приемем, че не беше някаква шега... - Тя вдигна очи към него. - сенките току-що... ни обявиха война.
73
СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ТРЕЗ СИ ДАДЕ СМЕТКА, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ Е навън. Всъщност седеше на леглото в спалнята си на третия етаж в имението, отпуснал длани върху коленете си, тялото му беше все така в движение, въпреки че стоеше на едно място.
Останал бе до кладата, докато тя не рухна, а пламъците угаснаха, а после някой трябва да го беше довел тук. Шума от душа ли чуваше?
Ай Ем се появи на прага на банята.
- Нека ти помогна.
- Нима не го правиш открай време - промърмори Трез.
- Ако ролите бяха разменени...
Брат му се приближи и Трез вдигна очи към него, сякаш Ай Ем беше великан.
Емоции изплуваха над повърхността на изтощението му.
- Ти си - тихо каза Трез - най-добрият мъж, когото познавам. Ай Ем спря. Прокашля се.
- Ами... защо не събуем този панталон, а? И преди да си го казал, да, знам, че не си гладен, но ти донесох нещо за хапване и да, малко алкохол.
Когато Ай Ем му протегна ръка, Трез примига и видя Селена, замръзнала в пространството, завинаги очаквайки той да я улови и да я спаси.
Само че той не бе успял да го стори.
Отпусна глава, прекалено уморен, за да заплаче, а усещането, че до края на живота си ще се чувства толкова ужасно, бе като от стоманени доспехи с шипове от вътрешната страна.
- Хайде - каза Ай Ем с пресекващ глас.
Трез инстинктивно пое ръката, която му подаваха, без да го е грижа нито за мръсното му тяло, нито за мръсния му панталон, нито за храната. Ала алкохолът... е, това може би щеше да помогне. Най-малкото, можеше да се напие до несвяст.