Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Болката бе като галактика, зейнала в гърдите му, безкрайна рана, толкова дълбока и смъртоносна, че бе истинско чудо, че не беше облян в кръв...
Рейдж загледа как поредното дърво рухна върху студената земя.
Да, той знаеше точно какво изпитва Трез в този момент.
Разликата? В нощта на живота му, преди около две години, след като се бе заклел да се откаже от нея, така че тя да бъде спасена от болестта, неговата Мери се бе втурнала в спалнята му, жива и здрава, излекувана и спасена.
И готова да бъде с него.
Това бе единственото слънце, което бе познал като възрастен - така сигурно, сякаш покривът над главата му бе изчезнал и слънцето бе изгряло само за него, обливайки ги в топлина и светлина, докато той прегръщаше своята жена.
В този миг и двамата бяха родени за нов живот от милостта на Скрайб Върджин.
По-късно бе научил, че тъй като Мери не можеше да има деца заради предишното си лечение, Скрайб Върджин бе решила, че това е достатъчно, за да балансира подарения й вечен живот.
Ето как двамата с Мери бяха заедно и до днес.
Трез не бе получил такова чудо. Селена не бе спасена. Ето че историята с Тор и Уелси се повтаряше отново.
Въпреки че Рейдж не би го признал пред никого, все още не разбираше защо той и неговата шелан бяха помилвани. Особено след начина, по който Скрайб Върджин го беше проклела по-рано с неговия звяр, заради това, че бе излязъл извън контрол.
И все пак тя му беше върнала любимата.
Благодарение на майката на расата неговата Мери сега бе свободна да живее вечно, докато сама не поискаше да промени този факт, което щеше да се случи, когато той отидеше в Небитието.
Това, че двамата бяха помилвани, му се струваше точно толкова произволно, колкото и причината Тор и Трез да бъдат осъдени. Поне брат му бе успял да продължи напред.
Можеше само да се надява същото да се случи и със сянката.
* * *
- Отнеси това в апартамента ми в „Комодор“ - каза Ай Ем на Фриц. - Сложи го пред вратата на терасата.
- За мен ще бъде удоволствие, господарю - отвърна икономът, ала после веждите му подскочиха. - Има ли още нещо?
- Не.
Фриц обаче остана пред стаята за прегледи с объркан вид, за учудване на Ай Ем...
А, да. Не беше пуснал бележката.
Заповядвайки на пръстите си да се разтворят, той отстъпи назад.
- Благодаря, мой човек.
- Ако се нуждаете от каквото и да било, вие или брат ви, моля ви да се обърнете към мен. Бих сторил всичко, за да съм ви от полза, особено сега.
Икономът се поклони ниско и се отдалечи по коридора, изчезвайки през стъклената врата на офиса.
Ай Ем се огледа наоколо, въпреки че все още беше сам. Очите му просто имаха нужда да правят нещо и в това отношение прекрасно разбираше защо Рейдж и братята се молеха за някаква работа, която да свършат. Както и защо жените, които не бяха в гората, бяха горе, за да помогнат с приготвянето на церемониалните ястия, които се поднасяха по традиция по време на траур. И защо Избраниците и Примейлът се бяха затворили във фитнеса, за да извършат древните ритуали, а уханният дим от свещените свещи, които горяха, изпълваше тренировъчния център с аромат, едновременно тъмен и сладък.
Беше такъв миш-маш от вярвания и традиции, смесили се около ядрото от скръб. Неговия брат.
Така че Ай Ем чакаше.
По някое време през следващите три часа Трез щеше да се появи, гол и облян в собствената си кръв. Белезите върху гърдите и корема на мъжа в траур бяха последната част от ритуала по прощаването с починала любима. А като най-близък родственик на страдащия, Ай Ем бе този, който трябваше да затвори раните със сол, запечатвайки ги завинаги върху плътта му.
Той претегли в ръката си черната кадифена торба, пълна със сол. Беше завързана с въже от златна нишка и много тежка.
Някъде на заден план в ума си не можеше да не мисли за онова, което предстоеше след това. Към залез-слънце на следващия ден. Към края на траура в с’хийб.
От доста време насам обмисляше решението, което включваше живот, прекаран на път. Всеки дълг, който имаха към Ривендж, бе изплатен, а със смъртта на Селена Трез като че ли бе свободен да продаде бизнеса си в Колдуел и да поеме на път.
Кралицата на сенките нямаше как да сложи ръка върху нещо, което не можеше да хване. Това със сигурност бе най-разумното нещо, което биха могли да сторят. Проблемът сега бе майкен.
Ай Ем отново се съсредоточи върху затворената врата, зад която почти можеше да види как брат му повива тялото на своята любима... и за миг се опита да си представи Трез достатъчно добре, за да тръгне да обикаля по света.
Вероятно нямаше да се случи.
Мамка му. Напълно бе възможно Трез да разреши проблема за всички им.