Есенната република [bg]

Той направи още една крачка напред и от устните му се изтръгна болезнен вик. Зрението му се размаза. Можеше да почувства как магията го притиска надолу сякаш цяла планина се стоварваше отгоре му, но знаеше, че трябва да сложи край. Само така можеше да си върне Ка-поел.

Ненадейно богинята се озова пред него. Таниел замахна с юмрук, но Черис се отдръпна, хвана ръката му и заби върха на пръста си в рамото му. Той изпъшка и тя протегна ръка, за да сграбчи лицето му, след което го захвърли далеч от себе си с гневно сумтене.

Богинята вдигна ръце и скочи във въздуха. Таниел зачака да се стовари отгоре му със силата на оръдеен снаряд, но тя остана във въздуха, реейки се далеч над него.

— Животът ви не значи нищо за мен. Предайте се или ще вдигна целия град във въздуха и ще го оставя да се сгромоляса от стотици километри височина. Всичко, което някога сте познавали и обичали, ще умре на мига и няма да можете да направите нищо, за да го предотвратите. Предайте се!

Таниел оголи зъби и погледна към баща си, който вече беше на крака, облегнал се на Влора.

— Защо не го направиш тогава? — попита Тамас. — Щом сме толкова незначителни, защо се колебаеш да ни убиеш? В ямите да се продъниш.

Богинята се изсмя. Тя разпери ръце и въздухът започна да трепти. Внезапно Таниел почувства как стомахът му се преобръща, щом цялото му тяло се озова в безтегловност. Изведнъж отломки и павета се отлепиха от земята. Сърцето му се качи в гърлото. Разнесе се пронизително стенание и земята започна да се тресе. Войници бяха повдигнати във въздуха. Конете изпаднаха в паника и зацвилиха, щом копитата им се отделиха от земята, а огромно оръдие бе вдигнато на близо два метра от земята.