Шогун

— Какво е неговото предложение? Какво ни предлага?

— Имайте търпение, капитане — отвърна дел Аква, като барабанеше с пръсти по разпятието си и се молеше за успех.

— Торанага-сама — започна Алвито — моят господар казва, че ще се опитаме да изпълним всичко, което искате от нас. В срок от четиридесет дни. Ще ви извести по частен път как вървят преговорите. С ваше разрешение, аз ще служа за куриер.

— А ако не успее?

— Няма да е, защото не се е постарал, защото не се е опитал да ги убеди или защото не е обмислил добре нещата. Дава честната си дума.

— Кълне ли се в християнския бог.

— Да.

— Добре. Бих искал да имам всичко това черно на бяло. И подпечатано с личния му печат.

— Понякога деликатните съглашения не бива да се поверяват на хартията, господарю.

— Искате да кажете, че ако аз не дам писмено обещание, и той няма да даде?

— Просто си спомних вашите думи, че честта на самурая е по-важна от парче хартия. Делегатът посетител дава своята дума пред лицето на господа бог — честната си дума като един самурай. Вашата честна дума е напълно достатъчна за него. Мисля си, че ще се огорчи, ако не му окажете доверие. Желаете ли да го помоля за подпис?

След дълги размишления Торанага отстъпи:

— Добре. Честната му дума пред лицето на бог Исус, неговия бог. Съгласен ли е?

— Давам ви я от негово име. Той се закле в светия кръст да направи всичко, което е по силите му.

— И вие ли, Цуку-сан?

— И аз се кълна в господа и в светия кръст, че ще направя всичко възможно да убедя Оноши-сама и Кияма-сама да станат ваши съюзници.

— В замяна ще изпълня обещанието си. На четиридесет и първия ден можете да положите първия камък на най-големия християнски храм в империята.

— Можете ли още сега да определите мястото за тази цел, господарю?

— Веднага щом пристигна в Йедо. А сега какво ще правим с пиратите в рибарските лодки? Нали веднага ще ги разгоните?

— Ако имахте оръдие, бихте ли сторили това, господарю?

— Разбира се, Цуку-сан.

— Извинявам се, че трябваше да се изразявам тъй заобиколно, но бяхме принудени да съставим предварителен план. Оръдията не са наши. Моля ви да почакате малко. — Алвито се обърна към дел Аква: — Относно катедралата всичко е уредено, ваше високопреосвещенство. — После добави към Ферейра първите думи, за които също тъй предварително се бяха споразумели с дел Аква. — Добре, че не го потопихте, капитане. Торанага-сама моли да отнесете в Гоа с Черния кораб десет хиляди златни дуката, за да ги вложите в индийския златен пазар. Ние с удоволствие ще посредничим в сделката чрез нашите обичайни канали. Торанага-сама ви обещава половината от печалбата. — Алвито и дел Аква бяха стигнали до заключението, че след шест месеца, когато Черният кораб щеше да се връща обратно, Торанага или ще си е възвърнал поста на председател на регентите и като такъв ще бъде предоволен да разреши тази тъй доходна сделка, или ще е мъртъв. — Лесно ще приберете в джоба си четири хиляди дуката чиста печалба. При това без никакъв риск.