Шогун

— Не желая.

— Родригес иска да ви благодари още веднъж и да се види с вас.

— Предайте му моите поздрави и му кажете, че и с него ще се срещнем в ада. Или тук.

— Кракът му не му позволява да се движи.

— Как е той?

— Заздравява. Благодарение на вас и с божията помощ, ако е угодно богу, след няколко седмици ще може Да ходи, макар че ще куца до края на живота си.

— Предайте му, че му желая скорошно оздравяване. Не си губете времето, отче, вървете си.

— Родригес много иска да ви види. На масата вече има сервиран грог, добре угоен печен петел с пресни зеленчуци и сос, топъл хляб, залят с горещо масло. Жалко ще е да се прахоса такава храна, лоцмане.

— Какво?

— Пресен хляб със златиста коричка, пресен сухар, масло и телешки бут. Пресни портокали от Гоа и дори цял галон вино от Мадейра, а ако предпочитате, има и бренди. И бира. Забравих ли да спомена угоения петел от Макао? Горещ и сочен. Капитанът е епикуреец.

— Дано господ ви запрати в ада!

— Ще го направи, ако му е угодно. Говоря ви само за съществуващи неща.

— Какво значи епикуреец — попита Марико.

— Това е човек, който обича добрата храна и сяда зад богато наредена маса, сеньора Мария — обясни Алвито и използува името, дадено й при покръстването. Бе, забелязал внезапната промяна в изражението на Блакторн. Усещаше как слюнчените жлези на англичанина започват да действуват, как стомахът му болезнено се свива. Когато видя угощението, сервирано тази вечер в капитанската каюта, с лъскавите сребърни прибори и подноси, кожените столове, уханието на току — що изпечен хляб, масло и вкусни ястия, самият той усети как краката му се подкосяват от глад, а при това не беше нито прегладнял, нито пък японската кухня му беше непривична.

Колко е лесно да хванеш някого на въдицата, каза си той. Трябва само да знаеш каква стръв да закачиш на кукичката.

— Довиждане, капитан-лоцмане.

Алвито се обърна и заслиза по стълбите. Блакторн го последва.