Шогун

Торанага знаеше, че свещеникът е прав. Няколко минути преди това видяха как още няколко лодки, пълни със стрелци и лъкове, се отделиха от южния бряг и макар засега галерата да бе все още в безопасност, на всички им беше ясно, че до един час изходът на пристанището ще кипи от враждебни действия.

Освен това знаеше, че няма друг избор.

— Извинете, господарю — беше му обяснил преди това Анджин-сан, докато двата кораба се дебнеха — и маневрираха напразно — не е възможно да се приближим до фрегатата. Родригес е прекалено хитър. Не мога да му попреча да избяга, ако вятърът продължи да духа в тази посока, нито мога да го хвана натясно — освен ако не направи някаква грешка. Ще трябва Да преговаряме.

— А ще направи ли грешка? Ще се задържи ли вятърът — попита той чрез Марико.

А тя отвърна:

— Анджин-сан казва, че умният никога не залага на вятъра, освен ако не е в открито море. А тук сме в пристанище и наблизо има планини, които причиняват вихрушки и въздушни течения. Родригес няма да сбърка.

Торанага внимателно следеше как двамата лоцмани се състезават кой от тях е по-умел и му стана ясно — извън всякакво съмнение — че и двамата са големи майстори. И още нещо му стана ясно: че нито той, нито земите му, нито империята дори ще бъдат някога в безопасност, ако не притежават модерни варварски кораби и ако чрез тях не започне да контролира и техните води. И тази мисъл силно го разтърси.

— Как обаче ще преговарям с тях! Какъв повод могат да измислят, за да се държат така враждебно с мен? Мой дълг е сега да ги унищожа, задето така нараниха честта ми.

Тогава Анджин-сан му обясни номера с фалшивите знамена, как корабите го използували, за да се приближат до врага или да го избягнат, и Торанага изпита невероятно облекчение, че е намерил приемлив начин да разреши проблема, без да наруши достойнството си.

И ето че Алвито казваше сега:

— Струва ми се, господарю, че трябва незабавно да потеглим.

— Добре — съгласи се Торанага. — Ябу-сан, поемете командуването на кораба. Марико-сан, предайте на Анджин-сан да остане на квартердека и да държи кормилото, а вие елате с мен.

— Да, господарю.

Големината на лодката ясно подсказа на Торанага, че може да вземе със себе си най-много петима телохранители. Но и това бе предвидено, и планът им беше много прост; ако не успее да убеди фрегатата да им помогне, тогава щяха да убият капитана, лоцмана и свещениците да се барикадират в някоя каюта, а в същото време галерата щеше да нападне фрегатата откъм носа, както предложи Анджин-сан, и заедно да се опитат да я щурмуват. Или щяха да успеят, или не, но, така или иначе, разрешението щеше да е бързо.

— Планът е добър, Ябу-сан — кимна той одобрително.

— Моля да ми разрешите да отида да преговарям вместо вас.

— Няма да се съгласят.

— Добре, но щом се измъкнем от капана, изгонете всички варвари от империята. По този начин ще спечелите на своя страна повече даймио, отколкото ще изгубите.

— Ще си помисля — каза Торанага, макар да знаеше, че това са глупости, че Оноши и Кияма, двамата даймио християни, трябваше на всяка цена да са на негова страна и по този начин да спечели и останалите даймио християни, иначе беше загубен: Защо Ябу настоява да отиде на фрегатата? Какво ли предателство е замислил, ако отникъде не дойде помощ?