Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Един момент, отче. Какво му казахте?
— Само че желаете да го видите и че на кораба си имаме храна.
— Казахте ли, че аз предлагам храната?
— Не, Родригес, не съм казвал такова нещо. Но не бихте ли предложили храна на гладен колега лоцман?
— Това нещастно копеле не е гладно, а направо умира от глад. Ако в това състояние го оставите да се наяде, ще се натъпче като прегладнял вълк и ще заповръща като пияна курва. А ние не бихме желали някой от нашата раса, макар и еретик, да яде като свиня и да повръща пред Торанага, нали, отче? Не пред това мръсно копеле — особено като го знаем колко е побъркан на тема чистота.
— Трябва да премахнете нечистите думи от езика си, сине мой — порица го Алвито. — Те ще ви изпратят в ада. Съветвам ви да кажете хиляда „Аве Мария“ и да постите два дни. Само хляб и вода. Покаяние пред бога, за да си спомняте за неговата милост.
— Благодаря, отче, ще послушам съвета ви. С удоволствие. А ако можех да коленича, щях да целуна разпятието ви. Да, отче, един жалък грешник ви благодари за вашето велико търпение. Трябва наистина да внимавам какво говоря.
Ферейра се провикна откъм стълбата:
— Родригес, ще слезете ли?
— Ще остана на палубата, докато тази кучка, галерата, е тук, капитане. Ако ви потрябвам, знаете къде да ме намерите. — Алвито се запъти към останалите, а Родригес чак сега забеляза Марико: — Момент, отче. Коя е жената?
— Дона Мария Тода. Една от преводачките на Торанага.
Родригес подсвирна беззвучно.
— Добра ли е?
— Много.
— Не е трябвало да я пускате на кораба. Тода ли казахте? Да не е някоя от наложниците на стария Хиромацу?
— Не, снаха му е.
— Не е трябвало да я допускате на кораба. — Родригес повика е пръст един от моряците. — Всички да имат предвид, че жената говори португалски.
— Да, сеньор.
Морякът хукна да изпълнява нареждането му и Родригес пак се обърна към Алвито. Свещеникът ни най-малко не бе впечатлен от неприкрития му гняв.
— Дона Мария говори и латински — при това също така добре. Нещо друго, лоцмане?
— Не, благодаря. Време е да започна моите „Аве Марии“.
— Да, време е.
Свещеникът го прекръсти и се отдалечи. Родригес се изплю, кормчията видя, намръщи се и побърза да се прекръсти.
— Иди се разпъни на мачтата — изсъска Родригес.
— Извинете, капитан-лоцмане. Но винаги ставам много нервен, когато светият отец е наблизо. Нищо лошо не съм си помислил.
Последните песъчинки се изсипаха през гърлото на пясъчния часовник и младежът го обърна.
— Щом ти свърши смяната, слез долу, вземи кофа с вода и четка и почисти каютата ми. Ще кажеш на боцмана да доведе англичанина тук при мен, а ти ще започнеш да чистиш каютата. И като казвам да я чистиш, знаеш какво имам предвид — иначе ще си направя презрамки от червата ти. А докато миеш, да казваш „Аве Мария“ за спасението на проклетата си душа!
— Да, сеньор лоцман — промълви едва чуто младият моряк.
Родригес беше маниак на тема чистота и в каютата му всичко трябваше да е изрядно, независимо какво време бушуваше навън.
Глава двадесет и седма
— Трябва да има някакъв изход, капитане — търпеливо повтори дел Аква.
— Нима желаете открити военни действия срещу една приятелска страна?
— Не, разбира се.
На всички в капитанската каюта им беше ясно, че са попаднали в една и съща клопка. Един враждебен акт открито ги поставяше на страната на Торанага, срещу Ишидо, което никак не им се искаше, в случай че Ишидо се окажеше крайният победител. В момента той контролираше Осака, столицата Киото и повечето от регентите. Освен това чрез Оноши и Кияма контролираше и по-голямата част от южния остров Кюшу, пристанището Нагасаки — главен търговски център — а по този начин и цялата търговия, включително и тазгодишния Черен кораб.
Торанага попита чрез Алвито:
— Какво толкова трудно има? Искам само да разгоните пиратите от изхода на пристанището.
Беше му неудобно на почетното място зад голямата маса — висок стол с твърда облегалка. До него седеше Алвито, отсреща — капитанът, до капитана — дел Аква. Марико стоеше зад гърба на Торанага, а самураите телохранители чакаха до вратата, с лице към въоръжените моряци. На европейците им беше ясно, че макар Алвито да превеждаше Всичко казано в стаята, Марико присъствуваше, за да не би да се каже нещо против интересите на господаря и и всичко да бъде преведено точно.
Дел Аква се наведе напред.
— Дали не бихте могли, господарю, да изпратите вестоносци при Ишидо-сама? Може би въпросът ще се разреши чрез преговори. Бихме могли да предложим нашия кораб на неутрална територия за водене на разговорите. По този начин бихте могли да се споразумеете за войната.