Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— В замяна на какво? Това е повече от годишната субсидия, която кралят на Испания предоставя на цялото езуитско братство в Азия. Какво се иска от мен в замяна?
— Торанага-сама казва, че пирати му пречат да излезе от пристанището. Той най-добре знае, че става дума именно за пирати.
Ферейра отговори с небрежен тон, който и тримата знаеха, че е предназначен за Торанага:
— Не ви съветвам да залагате на този човек. Неговият враг държи всички козове в ръцете си. Християнските крале до един са срещу него. Или поне двамата най-важни — чух ги със собствените си уши. Те ми казаха, че този тук е истинският враг. Вярвам на тях, а не на това копеле.
— Убеден съм, че Торанага-сама знае по-добре от нас кой е пират и кой не е — невъзмутимо повтори дел Аква, който знаеше какъв е изходът от положението, така както и Алвито го знаеше. — Предполагам, че нямате нищо против Торанага-сама сам да се разправи с пиратите?
— Не, разбира се.
— Имате предостатъчно запасни оръдия — продължи Делегатът посетител. — Защо не му продадете няколко? Та вие постоянно продавате оръжие. Четири оръдия ще му стигнат. Лесно ще ги прехвърлим с голямата лодка, ще му продадем и достатъчно барут и снаряди. И въпросът е решен.
Ферейра въздъхна.
— Оръдията, ваше високопреосвещенство, не могат да свършат никаква работа на галерата. Нямат нито къде да ги поставят, нито въжета, нито подпори. Не биха могли да ги използуват, дори ако имаха артилеристи, а те нямат.
И двамата свещеници зяпнаха поразени.
— Не могат да стрелят с тях?!
— По никакъв начин.
— Но, дон Ферейра, не биха ли могли да приспособят…
— Трябва да се направят големи преустройства, за да монтират оръдията. Нужна е цяла седмица.
— Нан дока? — попита подозрително Торанага, който разбра, че нещо не е в ред, колкото и да се опитваха да го скрият.
— Торанага пита какво има — преведе Алвито. Дел Аква разбра, че времето им е привършило.
— Капитане, моля ви да помогнете, моля ви! Открито ви моля. Ще спечелим за вярата огромни отстъпки от Торанага. Имайте ми доверие. Трябва по някакъв начин да му помогнете да се измъкне от пристанището. Моля ви от името на църквата. Само катедралата е огромна отстъпка! Моля ви!
Ферейра не допусна възторгът му от тази победа да надделее и да се издаде. Той дори накара гласа си да прозвучи тържествено:
— Щом ме молите да помогна в името на църквата, ваше високопреосвещенство, разбира се, че ще изпълня молбата ви. Ще го измъкна от капана. Но в замяна искам да бъда капитан на Черния кораб и догодина, независимо дали тазгодишният е успешен.
— Но това е личен дар от краля на Испания! Нямам властта да обещая такова нещо.
— Освен това: приемам предложението да превозя златото му, но искам да ми дадете гаранция, че няма да имам никакви спънки от страна на вицекраля на Гоа или от някой друг относно златото, или кой да е от Черните кораби.
— Вие се съмнявате в моята дума и в църквата?
— Това е чисто и просто делова сделка между вас, мен и тази маймуна.
— Той не е маймуна, капитане, запомнете го добре.
— Освен това: петнадесет процента от тазгодишната печалба, а на десет.
— Невъзможно!
— Освен това: за да няма недоразумения, ваше високопреосвещенство, ще ми дадете честната си дума, че нито вие, нито подчинените ви свещеници ще ме заплашват някога с отлъчване от църквата, освен ако не извърша някакво светотатство — а нищо от онова, което върша, не може да се нарече светотатство. И още нещо — закълнете се също в бога, че вие и светите отци активно ще ми съдействувате и ще помагате за въпросните два Черни кораба.
— И още какво, капитане? Това сигурно не е всичко?
— И последно: искам еретика.
Застанала на прага на каютата, Марико гледаше търкалящия се на пода Блакторн. Той беше в безсъзнание и си беше изповръщал червата. Боцманът стоеше облегнат на леглото и се хилеше, оголил жълтите си изпочупени зъби.
— Отровен ли е или пиян? — попита тя Тотоми Кана, самурая, който я придружи, и безуспешно се опитваше да не вдишва вонята на храна, повърнато, грозния моряк и вечната смрад на трюмна вода, просмукала целия кораб. — Изглежда, че е бил отровен, не мислите ли?
— Възможно е, Марико-сан. Вижте само тази гадост. — Самураят махна с отвращение към масата. Тя цялата бе отрупана с дървени паници, съдържащи оглозгани останки от печен полусуров говежди бут, половин петел на шиш, резени хляб, сирене, разлята бира, масло, съдинка със залоен сос за месото, половин бутилка бренди.
И двамата не бяха виждали в живота си готвено месо.
— Какво искате? — попита боцманът. — Не пускам никакви маймуни тук, ясно ли е? Никакви маймуни-сан в тази стая. — Той махна на самурая да си върви. — Вън! Изчезвай! — После пак се загледа в Марико. — Как се казваш? Име, а?