Шогун

— Съгласен съм. Но ви моля официално да помолите Торанага-сама, преди да тръгнем оттук, да му отсека главата.

— Да. Благодаря ви за вашата загриженост за моята чест. — Какво ли би направил Кана, ако знаеше за всичко казано, питаше се тя ужасена. Или Торанага-сама? Или Хиромацу? Или съпругът ми? Маймуни! Ах, света Богородице, дай ми сили да се сдържам и да мога да разсъждавам хладнокръвно. И за да поуспокои разярения Кана, тя промени темата. — Анджин-сан има такъв безпомощен вид. Като някакво бебе. Изглежда, че на варварите не им понася виното. Както и на някои от нашите мъже.

— Да, но не е от виното. Не може да е от него. Сигурно е от храната.

Блакторн се размърда неспокойно, съзнанието му безсилно се опитваше да се възвърне.

— На кораба нямат прислуга, Кана-сан, затова ще трябва аз да свърша работата, като че ли съм жена на Анджин-сан.

Тя започна да разсъблича Блакторн, доста неумело, заради болната си ръка.

— Аз ще ви помогна. — Кана беше много сръчен. — Колко пъти съм събличал баща си, когато сакето го събаряше на леглото.

— За мъжете е полезно да се напиват от време на време. Това ги освобождава от злите духове.

— Да, но на другия ден баща ми се чувствуваше ужасно.

— И мъжът ми се чувствува зле след това. По цели дни. — След кратко мълчание Кана додаде:

— Дано Буда помогне на мъжа ви да избяга.

— Да. — Марико огледа каютата. — Не разбирам как могат да живеят в такава кочина. И най-бедните японци живеят по-добре. Щях да припадна от вонята в онази каюта.

— Отвратително! За пръв път се качвам на варварски кораб.

— А аз за пръв път съм изобщо на кораб.

Вратата се отвори и боцманът постави кофата на пода.

Голотата на Блакторн го шокира, той рязко издърпа едно одеяло изпод леглото и го покри.

— Ще настине и ще умре! Да не говорим, че е срамота да се върши такова нещо с един мъж — дори с него!

— Какво?

— Нищо. Как се казваш, дона сеньорита? — Очичките му блеснаха.

Тя не отговори. Избута одеялото настрани, изми старателно Блакторн, доволна, че върши нещо, защото каютата я потискаше, както и смрадливото присъствие на боцмана. За какво ли говорят в съседната каюта, запита се тя. Дали господарят е в безопасност?

След като го изми, сви на топка кимоното и изцапаната набедрена превръзка.

— Има ли начин това да бъде изпрано, сеньор?

— Ъ?

— Това трябва веднага да се изпере, Бихте ли повикали някой роб?

— Нали ти казах, че са мързеливи черни копелета! Цяла седмица ще протакат тази работа. Я по-добре ги изхвърли, дона сеньорита, не си струва труда. Нашият капитан-лоцман Родригес заръча да го облечем в свестни дрехи. — Той отвори шкафа. — Каза да му дам оттук всичко необходимо…

— Не знам как да го облека в такива дрехи.

— Трябват му риза, панталони, предно парче за панталоните, ботуши и връхна дреха.

Боцманът извади всички тези вещи и ги показа на Марико. С помощта на самурая тя започна да облича Блакторн, които все още беше в полусъзнание.