Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— По-скоро да го прережем — отвърна Джордан, който продължаваше да притиска ръка към едната си страна.
Но не щеш ли, въжето изведнъж се отпусна и аз реших, че крилатата манта е успяла да се освободи от харпуна. Ала само след няколко секунди тя изскочи като звяр от водата в цялата си чудовищна сила подобно на мистичен бехемот, изникнал от селенията на отдавна потънал континент. Огромното й туловище се вдигна във въздуха и размаха криле като кръвожадна митическа птица. Скокът й така ни изненада, че за малко не паднахме във водата, когато звярът се пльосна обратно в морето с оглушителен плясък, който сигурно е проехтял чак до брега. Изплашени до смърт, ние отново се отпуснахме на местата си и здраво се вкопчихме — кой за каквото успя, тъй като мантата се замята в серия от гърчове. Изскочи цялата в пръски, сякаш вещаеше смърт и прокоба. Приличаше на същество, изваяно от най-зловещите игри на болно въображение; творение на страха, пръкнало се в миг на перверзен проблясък.
След това обаче смени курса си и се втурна право към нас. В този миг Майк дойде в съзнание и изпищя от болка, но ние не му обърнахме внимание, защото бяхме погълнати от въжето, което отново се отпусна, увисна хлабаво, а ние зачакахме вцепенени поредния скок на гигантската манта. Майк продължаваше да пищи, когато тя изникна от водата и връхлетя към нас, белият й корем прелетя отгоре ни, закри слънцето и уби всякаква надежда за спасение. Лодката изглеждаше като играчка под сянката на ранения звяр и ако мантата се бе приземила върху нас, щеше и четирима ни да размаже като червеи. Но тя се извъртя, преметна се във въздуха и се освободи от харпуна и въжето. Лявото й крило шибна десния борд на лодката и я потопи в морето. Нагълтахме се с вода, след което отново изплувахме.
Двамата с Джордан започнахме да изгребваме водата с пластмасовите чаши, които се търкаляха по целия под. Това занимание с подръчни средства продължи цяла вечност, но в крайна сметка се отървахме от водата. Чак тогава ни остана време да обърнем внимание на Майк, от чиито охкания сърцето ми направо се късаше.
Доколкото можа, Джордан намести ръката на Майк, стегна я здраво с парцали, които накъса от една тениска, и отгоре нави непромокаем пластир от кутията за такъми. Наведе се над Кейпърс, изми раната му отзад на главата и каза, че по всяка вероятност има мозъчно сътресение. После предложи да ми зашие разцепената вежда, но аз не му дадох.
Тази нощ прекарахме в открито море — носехме се без посока, натежали от изтощение, като в пуст сън, който приличаше на безсъзнание. Безсъзнание, дълбоко като самия океан.
Бях вече станал, когато Кейпърс се събуди от първите лъчи, които се процеждаха на изток. Макар и все още замаян, той се озърна, опипа раната на главата си и обходи с поглед лодката.
— Копелета, какво сте направили с лодката на баща ми? — събра сили и се провикна той.
— Кейпърс, по-добре заспивай — отвърнах му аз.
— Къде е моторът? — настоя той. — О, боже, баща ми ще ви убие, като види какво сте направили с лодката му.
— Нищо ли не си спомняш? — попитах.
— Какво да си спомням?
— Мантата.
— Искаш да кажеш, марлина? — поправи ме той. — Нали хванах един марлин, който после ми се изплъзна. След това заспах, сега се събуждам и виждам, че сте потрошили лодката на баща ми.
— Пази си силите, Ахав — обади се Джордан, изправи се в седнало положение и огледа ширналия се от всички страни океан.
— Трябва да ми платите щетите — продължи Кейпърс с все по-писклив глас. — Само двигателят струва повече от две хиляди долара.
Джордан отиде при Майк и провери ръката му. Майк също се бе събудил, но ръката така го болеше, че нито можеше да говори, нито да се движи. Очите му блестяха неестествено. Джордан сложи ръка на челото му.
— Искам да знам какво се е случило — настоя Кейпърс. — Аз съм капитанът на този съд и няма да мръдна оттук, преди да ми разкажете какво сте сгафили. А и как възнамерявате да се измъкнем оттук без мотор? — продължи той, без да визира конкретно някого.
— Двамата с Джак проведохме една малка анкета, докато ти спеше — каза Джордан, — в резултат на която решихме, че ще бъде страхотен кеф да се върнем в Уотърфорд без мотор.
Аз се изсмях и обясних на Кейпърс и Майк какво е станало, след като Кейпърс заби харпуна си в мантата. Тогава Майк си спомни, че е видял как Кейпърс се кани да метне харпуна, Кейпърс обаче не успя да си спомни абсолютно нищо. Стоеше, слушаше и не можеше да повярва на ушите си.
— Трябваше да ме спрете — рече Кейпърс и пак опипа раната на тила си. — Някой от вас трябваше да ме спре.