Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Всички ахнахме, само Кейпърс беше прекалено изтощен, за да издаде звук. Адреналинът препусна през цялото му тяло и облекчи ужасната болка в напрегнатите мускули на гърба, раменете и ръцете. Цялото му тяло, цялото му същество се бореше с рибата. Този ожесточен и невероятно гъвкав марлин. Пак скочи, разпука гладката повърхност на водата и сякаш застана на голямата си раздвоена опашка, грациозен като балерина, после отново се гмурна с такъв оглушителен плисък, сякаш самолет се разби във водата край нас.
Всички подсвирнахме едновременно от удивление.
— Не можем да го вземем в лодката — казах.
— Не говори глупости! — провикна се Кейпърс с глас, който не приличаше на неговия.
— По-голям е от лодката — добавих.
— Ще го убием с харпуна — обади се Майк.
— Джак е прав — защити ме Джордан. — Ако го качим, лодката ще потъне.
— Ще го влачим на буксир — прошепна Кейпърс, вече на края на силите си.
— Ей, човече, тая книга съм я чел — обади се Майк. — Казва се „Старецът и морето“. Тъпанар! Нали тогава цяла нощ ще пъдим акулите.
— Но нали сме с мотор — казах. — Ще успеем да я опазим.
— Чакайте бе, Кейпърс още не я е хванал — каза Джордан. — Тая риба хич не ми изглежда уморена. Ако питате мен, засега само загрява.
— Ей, приятел, искаш ли някой от нас да те смени? — попита Майк.
— Тая риба е моя — просъска Кейпърс. — Аз сам ще си я извадя.
— Ето, това е духът, който е прославил нашата страна — казах с нескрит сарказъм.
— Според мен вече агонизираш — обади се Джордан. — Какво толкова ти е казал Майк, просто иска да ти помогне.
— Това може да се окаже рекорд — задъха се Кейпърс. — Няма да се брои, ако не съм я извадил сам.
— Абе ние ще излъжем — предложих му аз. — Ще се закълнем върху цяла камара Библии, че ти сам си я уловил.
— Предпочитам да спазвам правилата на играта, така съм научен — продължи Кейпърс. Ризата му беше плувнала в пот. — Правилата са вид дисциплина. Те не са случайно измислени.
И тримата изръкопляскахме подигравателно на кратката му реч.
— Присмивайте се, нещастници — рече Кейпърс. — Ще ви видя как ще се смеете, като прочетете името ми в „Спортс Илъстрейтид“. Само да довлека това маце до пристанището. Само да я претеглят, пък тогава ще видим кой ще се смее.
— И понеже си толкова гаден — каза Майк, — да знаеш, ще кажа, че аз съм ти помогнал.
— И аз.
— И аз.
— Ще има да вземате! — отвърна ни Кейпърс. — В Уотърфорд на мен ми вярват. Думата ми тежи на мястото си, защото зад гърба си имам непоклатимата честност на рода Мидълтън в продължение на цели триста години.
И в този миг марлинът пак се появи. Влакното отново взе бясно да се развива. Ала изведнъж се отпусна и Кейпърс започна да го навива като луд. Дясната му ръка се движеше толкова бързо, че очертанията й се размазваха пред погледа ми. Тогава рибата пак направи своя невероятен скок високо във въздуха. Видях болката, която сгърчи лицето на Кейпърс — толкова силна, че за миг изгуби концентрацията си. Мускулите на ръцете и пръстите му се бяха сковали и той с мъка освободи едната си ръка и я разтърси, за да раздвижи кръвообращението си. Познавах мъчителните спазми, които плъзват по мускулите и нервите като пареща болка. Още по-неистово взе да обира влакното, но марлинът се дръпна и могъщото му туловище се гмурна към дъното на океана. Когато влакното се скъса, всички извикахме в един глас.
— Копеле! Копеле! Копеле! — изплака Кейпърс тихо и продължи да навива вече олекналото влакно. Гласът му бе пълен с отчаяние и той изкрещя към спокойните води на океана, после метна с все сила въдицата си колкото можа по-навътре в морето. Тя тупна с плясък, който бе направо нищожен в сравнение с внушителното гмуркане на марлина.
Като гледах опечаленото лице на Кейпърс, очаквах всеки миг да се просне и да се разплаче от яд, но вместо това той се изправи на кърмата и се хвърли в морето. Цели двайсет секунди остана под водата, после се появи, пое си дъх и пак се гмурна надълбоко. Когато отново цъфна на повърхността, Джордан му извика:
— Кейпърс, мисля, че и по този начин няма да я хванеш. Искам да кажа, с голи ръце. И не защото не можеш, ами защото сигурно вече е преполовила пътя до Африка.
— Такава риба втори път няма да ми се случи — отвърна му Кейпърс от водата. — Такъв шанс идва само веднъж в живота.