Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Хайде, качвай се в лодката — подканих го аз.
Кейпърс поклати глава.
— Не мога, не мога да си вдигна ръцете.
— Защо се чудиш тогава, че рибата ти избяга — каза Майк и подаде ръка на Кейпърс. Но той беше толкова изморен, че не успя да поеме подадената му ръка. Майк се наведе още повече и го хвана под мишниците, след което ми направи знак да му помогна. Успяхме да го изтеглим, въпреки че той не спря да реве от болка. После се свлече на една от седалките — съвсем изнемощял и отчаян.
— Цял живот съм имал всичко, което съм искал — каза той. — Всичко! Страхотни родители, отлични бележки. Станах спортист и половина — голф, бейзбол, баскетбол, всичко. Най-готините гаджета ми се лепят като мухи на мед и ми пускат бележчици в час. От трети клас насам всяка година ме преизбират за председател на класа. И сега това. Измамен, надигран, прецакан. Нищо не съм искал така много, както да хвана тази риба.
— По всяка вероятност рибата не е знаела с кого си има работа, иначе нямаше да ти върти номера — обади се Джордан. — Ако знаеше за отличните ти бележки, за готините гаджета, сигурно щеше сама да се метне в лодката ти, вместо да ти прави лупинги под носа.
— За пръв път виждам такава риба-чудовище — казах аз. — Как мислите, колко ли е тежала? Сигурно хиляда фунта.
— Глупости! — рече Майк. — Не повече от сто.
— Петдесет — намеси се Джордан. — В гълфстрийма рибите изглеждат по-големи.
— Копелета! — каза Кейпърс и затвори очи. — Единственото нещо, което ми липсва в този живот, е свестни приятели.
През следващия половин час продължихме да се движим с бавна скорост и тогава за пръв път се обезпокоихме за горивото. Решихме да тръгнем към брега и да спрем за риба близо до някоя от саргасовите концентрации. Щом има морска флора, значи ще има и морска фауна, решихме ние. Като стигнахме до нещо, което мога да оприлича само на каньон от саргасови водорасли, Джордан пусна котва в добилата плътност вода и зъбите й скоро потънаха в гъстата подводна джунгла. Докато всички ние припряно сменяхме кукички, влакно и пръчки, Кейпърс се сви на сянка под планшира и на мига заспа. Разочарованието му бе така горчиво и толкова прясно, че решихме да не го закачаме.
Редувахме се да си разтриваме раменете и гърбовете с комбинация от плажно и бебешко масло. Съблякохме се по бански гащета и целите лъснахме от пот, но упорито хвърляхме въдиците. Надявахме се на улов от червена луцианова риба, още повече, че използвахме жива стръв. Преди да си дадем почивка за обяд, бяхме хванали петнайсетина парчета, най-голямото от които тежеше двайсет фунта.
За обяд отворихме торбички с чипс, фъстъци, бонбони, кифли и консерви с виенски кренвирши. Наизвадихме кока-кола, безалкохолна бира, седнахме и докато се хранехме, поведохме разговор, но тихо, за да не събудим Кейпърс, който впрочем спеше като пън. Обядът ни представляваше безпогрешна комбинация от най-долнопробните храни, произвеждани в Америка, но беше ужасно вкусен. Размечтахме се за риби, момичета, спортове, но по-късно не можах да си спомня и една дума от нашия разговор.
Без да бързаме, събрахме боклуците си и ги сложихме в една найлонова торба. Кейпърс продължаваше да спи непробудно. Аз подострях куката си, а Джордан се канеше да мята въдицата си, когато Майк каза:
— Предлагам ви да ловим още час и после да потегляме обратно. Трябва да се приберем по светло.
— Имаме още много време — казах аз.
— Заседнали сме върху пясъчен нанос — промълви Джордан с вперени във въдицата си очи.
— Стига глупости! — отвърна му Майк. — Не забравяй, че се намираме насред Атлантическия океан. Пясъчни наноси, мойто момче, има по към брега.
— Застанах до Джордан и хвърлих въдицата си. В същия миг видях, че нещо не е наред. Стръвта ми се приземи върху пясъчна ивица.
— Виждам стръвта — казах.
— И аз виждам моята на дъното — повтори Джордан.
— Тук дълбочината е над двеста метра — каза Майк, след като погледна дълбокомера.
— Тогава защо стръвта лежи на дъното пред очите ни? — учуди се Джордан.
— Майк, какви ги приказваш, под нас няма повече от един метър вода — обадих се аз.
— Но дълбокомерът показва друго.
— Той може да си показва каквото ще — каза Джордан. — Ела да видиш.
Майк дойде, погледна и дръпна козирката на бейзболната си шапка ниско над очите. След това свали слънчевите си очила, за да вижда по-добре.
— Това там е стръвта. И тя лежи на дъното.
Двамата с Джордан чухме как гласът на Майк буквално изчезна и усетихме ужаса му, който ни порази като смъртоносна отрова.
— Исусе Христе! Момчета, навивайте влакното, но много бавно и внимателно. Толкова внимателно, че да не усети нищо. Не мърдайте. Не дишайте. Нищо не правете, само лекичко си приберете кукичките и не дразнете тлъстака.