Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Добре бе, Кейпърс, вината е наша — обади се Майк. — Ти винаги си прав.
— Вместо да се обаждаш, по-добре ми помогни да измисля нещо за пред баща ми — каза Кейпърс. — Нещо като китове например. Попаднали сме на стадо гърбати китове и един замахнал с опашката си и откъснал мотора. Ще доизмисля и подробностите.
— Ще разполагаш с предостатъчно време — казах и погледнах натам, където предполагах, че се намира сушата.
Майк понечи да се изправи, но болката отново го свали на колене. Джордан му помогна да седне, настани го удобно, като подпря едната му ръка върху възглавници от седалките и спасителни ризи.
— По-нататък трябва да се топнеш във водата, Майк. За да сме сигурни, че раната е чиста. Иначе може да загнои.
— Няма начин. За нищо на света не влизам във вода, в която се въдят твари като оная крилата манта.
— Как не съм я видял! — ядоса се Кейпърс.
— Видя я достатъчно добре, за да ни докараш до това положение — отвърна му Джордан.
— Значи сега не знаем къде се намираме — рече Кейпърс.
— Благодаря ти за осведомителния бюлетин — озъби му се Джордан.
— Нищо подобно — изсмя се Майк. — Знаем — насадили сме се като куче в каруца. Повече от това, здраве му кажи.
— Аз ще ви изведа оттук — рече Кейпърс. — Ще измисля нещо.
Пристъпи напред и се загледа в необятния океан. Сложи ръце на хълбоците и зае властническа поза, изразяваща дълбока загриженост. Цели пет минути стоя така, докато най-накрая Майк му извика:
— Още ли не си измислил нещо?
— Знаете ли — започна Кейпърс с притихнал тържествен тон, — нищо изключено да пукнем тук.
— Голям мислител си — кимна Майк. — Едно изречение, ама се вижда, че си покрил всички възможни гледни точки.
— Благодаря ти, че ни осветли по въпроса — обадих се и аз.
— Няма да умрем — успокои ни Джордан.
— И какво ще ни попречи? — попита Майк.
— Моят баща — отвърна му Джордан. — Моят шибан баща.
— Ама него го няма — рече Кейпърс.
— Когато бях малък, в края на всяка седмица старият ме мъкнеше по планините и спяхме на палатка. Караше ме да вървя по двайсет мили бърз ход, да си представям, че е военно време. Никога не си носехме храна. Ядяхме каквото намерим — гъби, буболечки, папрат, жабешки бутчета, цветя и насекоми. Знаете ли, че насекомото е само белтъчини?
— Човече, надявам се никога да не отвориш ресторант — обади се Майк.
— Ненавиждах тези излети с баща ми и винаги умирах от страх. Той обичаше да се подлага на всевъзможни изпитания. Разправяше ми как, ако някой враг посмее да стъпи на американска земя, той и такива като него веднага ще се скрият в планините, където можели да издържат с години. Щели да преследват врага нощем с ножове, тояги и бръсначи. Веднъж уби една малка сърна и я ядохме цели три дни. Всичко... дроб, бъбреци, сърце.
— Ще повърна — обади се Майк.
— Тези приказки няма да ни помогнат да се измъкнем оттук — отсече Кейпърс.
— Напротив, ще ни помогнат. Но ще трябва да правите каквото ви кажа — рече Джордан. — Знам достатъчно и за глада, и за жаждата. Много скоро всички ще се запознаем с тях. Но засега аз мога да ви гарантирам оцеляване.
— Започвай! — подканих го аз.
— Ама нали аз си оставам капитан на кораба — обади се Кейпърс.
И тримата го погледнахме, онемели от глупостта му, затова той побърза да добави:
— Искам да кажа, че съм свикнал да бъда водач. Джордан не знае, но аз винаги съм бил председател на класа. Нали така? Кажи бе, Майк, Джак!
— Тук не става дума кой ще организира училищен мач, Кейпърс — разсърди се Майк.
— А става дума за оцеляване. Джордан знае повече от теб, защото баща му го е научил — обясних. — Как иначе ще издържим насред океана?
— Нашият най-голям враг е ей там — каза Джордан и посочи на изток. — Ако останем в лодката прекалено дълго, слънцето ще ни убие.
— Но затова пък ще добием страхотен тен.
— Не е време за шеги — сряза го Майк. — Положението е сериозно.
— Хайде, Джордан — казах, — трябва да ни измъкнеш оттук. Щом искаш, ще те слушаме, кажи какво да правим.
— Хайде, Джордан — подкани го и Майк.
— Вие двамата с Кейпърс ще се скатаете под планшира на сянка. Ще свалите всички дрехи от тялото си. А ние с Джак ще се покрием колкото може по-плътно. В хладилната камера ни е останал малко лед. Ще го разпределим на порции, но през нощта. С Джак цял ден ще ловим риба. Не се движете. Пазете силите си.
— Сигурно ще ни намерят още днес — каза Кейпърс.
— Може би. Но ще действаме така, сякаш никога няма да ни намерят — разпореди се Джордан.
— Опитваш се да ни изплашиш — каза Кейпърс.
— Престани! Той единствен се опитва да ни спаси — казах аз.