Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Броенето започва — каза Борн и настрои таймера на пластичния експлозив. — Няма да ти го дам, но ще го използвам за доброто и на двама ни. Трийсет секунди, майор Алкът Прайс. — Джейсън хвърли пакета с всичка сила към предната стена.
— Оръжието ми! За Бога, дай ми оръжието!
— То е на земята. Под крака ми.
— Дай ми го и да тръгваме!
— Когато реша аз. Ако се опиташ да го вземеш преди това, следващото нещо, което ще видиш, е килията в Хонконгския гарнизон и — според описанията ти — примка от дебело въже и палач в непосредствена близост.
Убиецът вдигна очи в паника.
— Проклет лъжец! Ти ме излъга!
— Почти за всичко. А ти не постъпи ли по същия начин?
— Ти каза…
— Знам какво казах. Знам също защо си тук, а освен това вместо девет патрона имаш само три.
— Какво?
— Ти си част от плана ми, майоре. Когато те освободя, с твоето оръжие можеш да тръгнеш към портата или към онази дупка в стената — изборът е твой. Те ще се опитат да те спрат. Ти ще стреляш и докато вниманието им е приковано към теб, аз ще се промъкна вътре в къщата.
— Ти, копеле!
— Чувствата ми са раними, но при пълната им липса сега това няма никакво значение. Просто трябва да вляза вътре…
Последната експлозия изкорени едно дърво, което се стовари върху почти рухналата стена, разхвърчаха се парчета камък и в стената се образува едно голямо V.
— Сега! — изрева Делта и се изправи на крака.
— Добре, дай ми оръжието! Дай ми го!
Джейсън Борн изведнъж замръзна. Не можеше да помръдне — някакъв инстинкт го накара да забие коляно в гърлото на убиеца и онзи падна на една страна. В горящото фоайе зад френските врати се появи човек, закрил с кърпа лицето си, но това не можеше да скрие накуцването му. Накуцване! Мъжът с протезата бавно пристъпи напред и слезе по трите стъпала, след което закрещя към хората от охраната, които можеха да го чуят, да спрат огъня. Човекът нямаше нужда да показва лицето си, то беше известно на Делта. Беше лицето на врага. Гробище извън Париж. Александър Конклин беше дошъл да го убие.
— Дейвид! Аз съм Алекс! Спри това, което правиш! Спри! Аз съм, Дейвид! Тук съм, за да ти помогна!
— Тук си, за да ме убиеш! Както се опита в Париж и Ню Йорк! „Тредстоун 71“! Къса ти е паметта, копеле такова!
— А ти нямаш никаква памет, проклет да си! Ти стана Делта — това е, което те искаха от теб! Знам цялата история, Дейвид! Пристигнах тук, за да помогна! Всички сме тук! Мари, Мо Панов и аз! Мари е в безопасност!
— Лъжи! Мръсни трикове! Вие я убихте! Ти можеше да я убиеш още в Париж, но аз не те пуснах достатъчно близо! Държах те настрана!
— Дейвид, тя е жива! Мога да я доведа при теб! Сега!
— Пак лъжи! — Дейвид клекна и натисна спусъка на МАК-10, който поръси с куршуми вратата и фоайето зад нея, но по неясни за него причини те не поразиха човека. — Искаш да спра стрелбата, за да можеш да дадеш заповедите си, и аз ще бъда мъртъв! Не можеш да ме изработиш, екзекуторе! Аз ще вляза в къщата! Трябват ми тайните, мълчаливи хора, които са зад теб! Знам, че са там! — Борн грабна падналия убиец и го изправи на крака, като му подаде оръжието. — Искахте вашия Джейсън Борн, ето го! Пускам го на свобода между розите! Убийте го, докато аз избивам вас!
Почти напълно обезумял, десантчикът хукна през розовите храсти. Затича по пътеката, след което бързо се върна, когато видя, че в северния и южния край на стената се е струпала морската пехота. Ако се покажеше в източния край, щеше да бъде хванат между двете групи. Беше мъртъв, ако мръдне.
— Нямам повече време, Конклин — извика Борн.
Защо той не можеше да убие човека, който го беше предал? Натисни спусъка! Убий последния от „Тредстоун 71“! Какво го спираше?
Убиецът се хвърли през цветната леха и хвана с две ръце топлата цев на автоматичното оръжие на Борн, изви го надолу, и със своя собствен пистолет се прицели в Джейсън и стреля. Куршумът одраска челото на Борн и в сляпата си ярост той натисна спусъка на автоматичното оръжие, което обсипа земята с куршуми. Хвана и изскубна пистолета от ръката на англичанина. Слабата дясна ръка на убиеца не можеше да се опре на силата на Борн. Пистолетът гръмна, след като ръката на Борн го пое. Имитаторът падна назад върху тревата и очите му се обърнаха.
— Дейвид! За Бога! Изслушай ме…
— Тук няма Дейвид! — извика Джейсън с коляно, опряно в гърдите на убиеца. — Истинското ми име е Борн! Делта! Снейк Лейди, спомняш ли си?