Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Четвъртата експлозия разруши метър и половина от страничната стена и сякаш очаквайки нападение отвън, моряците откриха огън по късовете хвърчащ камък. В далечината по улиците на „Виктория Пийк“ се разнесоха сирени като отговор на какофонията в градината на секретната къща. Делта извади последния си пакет пластичен експлозив и след като настрои таймера за деветдесет секунди, хвърли бомбата към ъгъла на задната стена, където нямаше хора. Това беше финалът на акцията; останалото беше суха математика. Той взе устройството за изстрелване на сълзотворен газ, постави нова капсула и каза на убиеца:
— Обърни се! — Британецът се подчини, виждайки цевта на Борн, насочена към главата си. Делта продължи: — Вземи това. Можеш да го държиш и с една ръка. Когато ти кажа, стреляй в камъка от дясната страна на френските врати. Газът ще заслепи повечето от моряците. Няма да могат да стрелят, така че не си хаби куршумите, защото нямаш чак толкова.
Убиецът отначало не отговори. Вдигна оръжието си на една линия с пистолета на Борн и се прицели.
— Сега сме един на един, мистър Оригинал — рече десантчикът. — Казах ти, че мога да понеса един куршум в главата, чакам го от години. Но си мисля, че идеята да не влизаме в тази къща няма да ти хареса. — Последва нов огън откъм моряците, смесен с рев от гласове. Делта стоеше в очакване на момента, когато убиецът ще се разконцентрира поне за част от секундата. Този момент не дойде. Вместо това десантчикът продължи с равен глас, без да изпуска от очи Джейсън: — Те сигурно очакват нападение, глупавите гъсоци. Но това няма да стане, ако ти си покрит, нали, мистър Оригинал?… Изпразни торбата с хитрини, Делта! Беше Делта, нали?
— Празен е. — Борн натисна спусъка на пистолета си. Убиецът направи същото. Не последва нищо.
— Тогава да проверим какво има тук — каза десантчикът и бавно протегна ръка към сака, закрепен на десния хълбок на Делта; очите им бяха приковани едни в други. Убиецът опипа грубия плат, като го стисна на няколко места. Бавно отдръпна ръката си. — Когато човек говори староанглийския, на който е написана Библията, думите му никога не звучат като лъжа, нали? С изключение на лъжесвидетелите, разбира се, но това е друга работа.
Петият пластичен експлозив разтърси земята, стреснатият убиец премига. Това беше достатъчно, ръката на Джейсън стовари тежкия автоматичен пистолет върху дясното слепоочие на десантчика.
— Копеле! — извика убиецът и падна на земята. Джейсън стъпи върху ръката му, докато той изпусна пистолета.
— Много бързаш да умреш, майоре — каза Борн.
Чу се шум от приближаващи се моряци. Групата, застанала до разрушената стена, беше получила заповед да нападне задната част на градината.
— Изобщо не се харесваш, нали? Но идеята беше добра. Да изпразня торбата с хитрините си. Крайно време е вече.
Борн свали сака и го изтръска. Съдържанието се изсипа на тревата, осветено от пламъците на втория етаж, които се разрастваха с всеки изминал момент. Имаше една запалителна бомба и един пластичен експлозив, а също и ръчен автоматичен пистолет МАК-10, който се нуждаеше единствено от пълнител. Той го прибра и сложи останалите три пълнителя в колана си. След това взе последната запалителна бомба, знаеше къде да я хвърли. Махна пластмасовата обвивка и я метна с цялата си сила към аркадата над входните врати. Тя се залепи за дървото. Моментът настъпи. Той взе устройството за изстрелване на сълзотворен газ, натисна спусъка и изпрати капсулата газ в каменната стена вдясно от вратите. Тя експлодира и като рикошира от стената, падна на земята. Пушекът плъзна мигом на талази, задушавайки хората, останали по-настрани. Те държаха в ръцете си оръжие, но вместо да стрелят, разтриваха подутите си очи и носове.
Втората запалителна бомба се взриви, като отнесе елегантната фасада над вратите. Пламъците пак лумнаха вътре в къщата и горящи парчета плат захвърчаха напосоки във въздуха. Моряците се разбягаха от мястото на оглушителната експлозия и попаднаха в облаците сълзотворен газ. Сега вече някои хвърлиха пушките и се втурнаха кой накъдето свари, като се блъскаха помежду си. Кашляйки от задушаване, търсеха облекчение по-надалеч от мястото.
Делта се изправи, стиснал автоматичния пистолет, и издърпа тялото на убиеца до себе си. Беше време да действа; хаосът беше пълен. Пълзящият газ пред френските врати се засмукваше от горещината на пламъците и скоро щеше да намалее достатъчно, за да може той да премине оттам. След като влезеше вътре, нямаше да се наложи да търси много. Водещите тайните операции щяха да останат вътре в къщата по две причини. Първата беше, че не можеха да определят броя на нападателите, така че рискуваха живота си и можеха да попаднат в плен, ако излязат навън. Втората причина беше от практическо естество. Документите трябваше да бъдат унищожени. Директиви, досиета, доклади за хода на операцията, допълнителни материали — всичко трябваше да бъде заличено. Сирените по улицата се приближаваха.