Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Ето ги! Стояха с гръб към него до една количка, богато отрупана с копринени платове.
— Тръгвайте с мен! — каза Конклин, като хвана и двамата за лактите.
— Алекс! — извика Мари.
— Добре ли си? — попита Панов.
— Не — каза човекът от ЦРУ. — Никой от нас не е.
— С Дейвид наистина е станало нещо, нали? — Мари хвана ръката на Конклин и я стисна.
— Не сега. Побързайте. Трябва да се махнем оттук.
— Те са тук? — простена Мари, като се оглеждаше със страх в очите.
— Кой?
— Не знам! — извика тя над глъчката от тълпата.
— Не, не са тук — каза Конклин. — Хайде. При хотела ни чака такси.
Тримата забързаха надолу по булевард „Натан“ и за Мари и Мо не остана скрито, че Алекс едва вървеше.
— Трябва ли да бързаме така? — попита психиатърът.
— Абсолютно се налага!
— Теб те боли — каза Мари.
— Хич да не ти пука! И на двамата ви говоря. Не ми се слушат глупостите ви!
— Тогава ни кажи какво се е случило? — изкрещя Мари, докато пресичаха улицата, гъмжаща от коли, колички, търговци и туристи, тръгнали към ярко светещата Златна миля.
— Ето го таксито — каза Конклин, когато се приближиха към Сализбъри Роуд. — Бързо. Шофьорът знае къде да ни откара.
Вътре в таксито Мари отново стисна ръката на Конклин.
— Отнася се за Дейвид, нали?
— Да. Върнал се е. Той е тук, в Хонконг.
— Благодаря ти, Господи!
— Да се надяваме.
— Какво означава това? — попита психиатърът рязко.
— Нещо е тръгнало не както трябва. Сценарият се беше променил.
— По дяволите! — избухна Панов. — Не можеш ли да говориш нормално.
— Той иска да каже или че Дейвид е направил нещо, което не е трябвало, или че не е направил нещо, което са очаквали от него.
— Приблизително така е. — Очите на Конклин се обърнаха към светлините на пристанище Виктория и остров Хонконг. — Свикнах да предвиждам ходовете на Делта още преди да ги е направил. По-късно, когато стана Борн, можех да го предвиждам все още, защото познавах възможностите му и знаех кои ще използва. Сега Делта се е заловил за работа и както е ставало много пъти в миналото, враговете му са го подценили. Надявам се, че греша. Боже, дано да греша!
С оръжие, опряно в тила на убиеца, Делта се провираше тихо между провесените клони на дърветата пред високата стена на строго охраняваната къща. Убиецът каза нещо иззад превръзката. Бяха на десет стъпки от тъмния вход. Делта опря оръжието в десантчика и прошепна:
— На стената или на земята няма подвижни светлини. Върви напред! Ще ти кажа кога да спреш.
Борн му нареди да спре на около метър от вратата. Хвана затворника си за яката и го обърна с лице към себе си, като цевта на пистолета сочеше към врата му. Човекът от „Медуза“ бръкна в джоба си и измъкна пластичен експлозив, след което протегна ръка напред към портата. Прилепи го към стената, беше настроил предварително малкият дигитален таймер в меката среда на експлозива да задейства след седем минути. Числото беше щастливо, а и щеше да им позволи да се отдалечат на стотина метра.
— Давай — прошепна той.
Те заобиколиха ъгъла на стената и продължиха покрай нея до мястото, където на лунната светлина се виждаше, че камъкът свършва.
— Чакай тук — каза Делта и бръкна в сака си, който беше закачил на гърдите си. Извади четвъртита черна кутия, дълга тринайсет сантиметра, широка седем и висока пет. От едната й страна беше навита дълга двайсетина метра тънка пластмасова нишка. Това беше говорител, захранен с батерия. Той го постави върху стената и го включи от задната страна, а от предната светна червена лампичка. Размота тънкия проводник, като буташе убиеца напред. — Още десет-петнайсет метра. — Стигнаха до мястото, което Делта одобри. Близо до тях плачеща върба беше провесила клони извън оградата. Прикритие. — Ето тук! — каза рязко и хвана рамото на десантчика. Извади резачката за тел от сака и притисна убиеца с лице до стената. Застанаха лице в лице. — Ще разхлабя въжето, но няма да си напълно свободен. Разбираш ли? — Десантчикът кимна и Делта преряза въжето около китките му, докато с другата ръка държеше на прицел главата на пленника. Джейсън се отдръпна на една крачка, като остави крака си свит напред, и подаде на убиеца резачката. — Стъпи върху крака ми и прережи намотките тел. Можеш да ги достигнеш, ако подскочиш малко. И не опитвай нищо. Още нямаш оръжие, а аз имам и както сигурно си разбрал, вече не ми пука от нищо.
Убиецът направи което се искаше от него. Подскочи леко от крака на Делта и безшумно преряза навитата бодлива тел, като обръщаше челюстите на резачката под ъгъл, за да намали съпротивлението. След малко над тях имаше отвор с дължина два метра.