Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Трябва да говорим!
— Трябва да умрем! Започваме от теб! Хората вътре в къщата, които почерниха живота ми — те трябва да умрат! — Борн хвана за ревера убиеца и го изправи. — Повтарям ви! Ето го вашият Джейсън Борн! Той е изцяло ваш!
— Не стреляйте! Спрете огъня! — изрева Конклин към приближаващите се групи на военноморския контингент, а пред срутения портал спряха полицейски коли с включени сирени.
Човекът от „Медуза“ блъсна с рамо убиеца и го избута напред.
— Ето го! Ето вашата награда!
Последва взрив от изстрели и десантчикът се изтърколи на земята, за да избегне куршумите.
— Спрете! Не него! За Бога, не го убивайте! — викаше Конклин.
— Не него? — изрева Джейсън. — А само мен, нали? Само мен! Така ли, кучи сине? Сега ти умираш! Заради Мари, заради Еко, заради всички нас!
Той натисна спусъка, но отново куршумите не улучваха целта. Борн се извъртя назад и насочи смъртоносното оръжие към насъбралите се моряци. Изстреля няколко серии, като се придвижваше странично между розовите храсти. Отново цевта сочеше над главите им! Защо? Децата не можеха да го спрат. Трябваше да влезе в къщата сега! Нямаше повече време, нямаше. Сега беше моментът!
— Дейвид!
Женски глас. О, Господи, женски глас!
— Дейвид! Дейвид! Дейвид!!! — Жена с развяваща се пола излезе от къщата. Тя стигна до Конклин и го блъсна встрани. Застана сама на площадката. — Дейвид, това съм аз! Тук съм в безопасност! Всичко е наред, скъпи мой!
Друг мръсен номер, друга лъжа! Това беше някаква стара жена със сива коса!
— Махни се от пътя ми или ще те убия! Ти си поредната измама!
— Дейвид, не ме ли чуваш?
— Виждам те! Ти си трик!
— Не, Дейвид!
— Името ми не е Дейвид!
— Недейте! — извика Мари и хукна към неколцината моряци, които бяха изпълзели от тревата, избягали далеч от разпръсналия се газ. Те се надигнаха на колене и взеха Борн под прицел. Мари застана между тях и Джейсън. — Малко ли му направихте досега? За Бога, някой да ги спре!
— И да загинем от ръката на този терорист? — извика глас от редицата до предната стена.
— Той не е това, което мислите! Хората вътре в тази къща го направиха такъв! Вие го чухте, няма да стреля срещу вас, ако и вие не стреляте!
— Той вече стреля — извика един офицер.
— Стойте мирно! — извика Конклин от площадката пред вратата. — Той е по-добър стрелец от който и да било тук! Гарантирам ви и ви предупреждавам!
— От теб нямам нужда! — изкрещя Борн и отправи нови изстрели към горящата стена на секретната къща.
Изведнъж убиецът се изправи и нападна моряка, който беше най-близо до него, момче без шапка, все още кашлящо от плъзналия газ. Убиецът грабна пушката му, като го изрита в главата, и стреля в следващия моряк, който падна назад и се хвана за стомаха. Десантчикът се обърна. Забеляза един морски офицер, хванал пистолет като този на Борн; застреля го във врата и грабна оръжието от падащото тяло. Спря за част от секундата, като преценяваше шансовете си. Делта гледаше, инстинктивно знаейки какво ще направи десантчикът, знаейки също, че планът му трябва да се осъществи.
Убиецът го направи. Изстрелваше откос след откос към редиците млади, неопитни войници, като тичаше зигзагообразно по тревния участък към високите храсти от лявата страна на Борн. Това беше единственият му път за бягство, бе най-слабо осветен и водеше към срутената задна стена.
— Спрете го! — изрева Конклин, като закуцука в същата посока! Но не стреляйте. Не го убивайте, за Бога!
— Глупости! — отвърна някой от групата до предната стена.
Убиецът продължаваше да напредва с остри криволичещи движения и оръжието му не спираше да бълва огън. Пълнителят се изпразни; той захвърли оръжието и извади своя пистолет, под чието прикритие трябваше да се добере до стената. Той беше вече там! Тъмнината зад него беше неговото спасение!
— Ах ти, педераст! — Това беше изпълненият с мъка глас на едно момче, но в него се чу смъртна закана. — Ти уби приятеля ми! Отнесе му лицето! Ще си платиш за това, мръснико!
Младият моряк изскочи напред и хукна към стената, където убиецът вече се катереше от вътрешната страна. Нов откос откъм убиеца улучи момчето в рамото; то падна на земята, превъртя се два пъти и изстреля четири откоса.
Това, което всички наоколо чуха, беше истеричният предсмъртен вик, последван от тежко тупване на земята. Майор Алкът Прайс, бивш десантчик от Кралския десантен батальон, лежеше по гръб с широко отворени очи и тяло, пълно с олово.
Борн тръгна напред с вдигнато оръжие. Мари изтича до края на площадката, разстоянието между тях беше не повече от десет стъпки.