Превъзходството на Борн

Страхът от отминалите минути на насилие браздеше лицата на присъстващите в стаята. Страх и огромно изтощение. Само едно лице беше различно. То също издаваше крайна умора, но по него нямаше следи от страх, само пасивно, объркано приемане на неща, които все още му бяха неясни. Преди минути смъртта беше безразлична за този човек — дори беше за предпочитане пред живота. Все още объркан, докато жена му стискаше ръката му, той почувства как у него се надига далечен гняв. Далечен в смисъл, че още не беше дълбоко в недрата на неговия мозък, но яростно наближаваше и беше като далечна гръмотевица над гладко езеро, когато се надига лятна буря.

— Кой направи това с нас? — попита Дейвид Уеб, а гласът му едва се чуваше.

— Аз — каза Хавиланд от другия край на бялата маса. Посланикът се наклони напред и отвърна със същия убийствен поглед. — Ако се намирах в съд и молех за милост след това ужасно дело, щях да се защитя с думите, че обстоятелствата го налагаха.

— А обстоятелствата са?… — попита монотонно Дейвид.

— Първо, изправени сме пред криза, второто обстоятелство сте вие.

— Обяснете — намеси се Алекс Конклин от срещуположния край на масата. Уеб и Мари седяха вляво от него, Морис Панов и Макалистър срещу тях. — И не пропускайте нищо.

— Нямам намерение — каза дипломатът, а очите му останаха върху Дейвид. — Кризата е налице, катастрофата е неизбежна. В политическата структура на Пекин е извършен заговор от група фанатици, водени от човек, който е здраво подсигурен в йерархията на неговото правителство, уважаван като принц философ и много трудно уязвим. Ако заговорът не бъде осуетен, той ще помете цялата колония Хонконг. Ще последва незабавна окупация от страна на Народната република. Няма нужда да ви обяснявам какво значи това — икономически хаос, кръвопролития и без съмнение война в целия Далечен изток. Това ще продължи, докато и други държави изберат на чия страна да застанат. Рискът е немислим.