Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ето оръжието ти, майоре — каза истинският Джейсън Борн. — Но моето е насочено към теб, не го забравяй.
Убиецът едновременно грабна оръжието и свали превръзката от устата си, кашляйки и плюейки, когато нова огнестрелна вълна помете листа и клони от дърветата покрай оградата.
— Малката ти лекция нямаше кой знае какъв резултат, нали?
— Изобщо не съм се надявал да има. Истината е, че те искат теб, не мен. Нали виждаш, сега аз съм напълно заменяем. Това беше техният план от самото начало. Аз те доставям и умирам. Жена ми умира заедно с мен. Ние знаем прекалено много. Тя също разбра кои са те — нямаше как да не разбере, защото беше стръвта. Замесен си в кървав план, майоре. Или просто помагаш да се осъществи. Мегабомба, която може да издуха целия Далечен изток, ако по-нормални мозъци в Тайван не изолират и смачкат побърканите ти клиенти. А на мен не ми пука вече. Играйте си проклетите игри и се самовзривявайте. Аз искам само да вляза в тази къща.
Моряците нападнаха стената, тичайки напред с вдигнати пушки за стрелба. Делта извади втория пластичен експлозив от сака и настрои миниатюрния брояч за десет секунди, след което хвърли пакета колкото се може по-надалеч към задната стена на градината, далеч от пазачите.
— Напред! — нареди той на десантчика и го блъсна с цевта на пистолета. — Ти си пред мен! По тази пътека към къщата.
— Дай ми едно от онези! Дай ми експлозив!
— Надали ще ти дам.
— Но, Господи, ти ми обеща!
— Или тогава съм те излъгал, или сега съм променил решението си.
— Защо? Какво те интересува?
— Интересува ме. Не знаех, че наоколо ще има толкова много деца. С едно от тези неща можеш да убиеш наведнъж десет от тях и да осакатиш много повече.
— Малко късно е да се правиш на шибан християнин!
— Аз знам кого искам да пипна и кого не, не ми трябват дечица в сини пижамки. Искам онези гадове вътре в…
Експлозията дойде от около двайсет метра откъм задната част на двора. Дървета и пръст, саксии с цветя, храсти — всичко полетя към небето; калейдоскоп от зелени, жълти и кафяви цветове в облаците от сив дим, осветен от ярките прожектори.
— Напред! — викна Борн. — Към края на оградата. Тя е на около двайсет метра от къщата и там има двукрила врата… — Затвори очи с гняв, след като нова канонада, която сякаш нямаше край, дойде от задната част на градината. „Те са деца. В слепия си страх стрелят по въображаеми демони, но нямат мишени. И няма да се вслушат.“
Друга група моряци, този път водени явно от опитен офицер, заеха пространството пред къщата и на равно разстояние един от друг залегнаха на земята и запълзяха напред. Манипулаторите бяха повикали своята преторианска гвардия. Така да бъде! Делта отново бръкна в сака и извади две ръчни запалителни бомби, които беше купил в Монкок. Бяха подобни на гранати — върхът им беше изтумбен, но покрит с тежък слой пластмаса. Надолу продължаваше петнайсетсантиметрова дръжка, която позволяваше бомбата да се хвърли по-далеч и с по-голяма точност. Майсторлъкът беше в точността на хвърлянето и прецизното нагласяване на времето. Когато пластмасата се махнеше, обвивката на самата бомба можеше да се залепи за всяка повърхност с помощта на адхезив, активиран от въздуха, и избухването на химикала да обгърне всичко в пламъци. От премахването на пластмасовия слой до експлозията имаше петнайсет секунди. Стените на къщата пред тях бяха в традиционния викториански стил, над ниския каменен перваз, който обграждаше цялата къща, започваше облицовка от застъпващи се дъски. Джейсън блъсна убиеца в един розов храст, отдели пластмасовия слой и хвърли бомбата нагоре и вляво от френските прозорци на около десет метра от тях. Тя се залепи за дървото. Оставаше само да чакат. Огънят откъм моряците намаля, почти затихна.
Стената на къщата се взриви. Зад огромната дупка се откри официална викторианска спалня, обзаведена с двойно легло и елегантна английска мебел. Пламъците се разпространиха мигновено; огнени езици плъзнаха във всички посоки.
Беше дадена нова заповед и стрелбата се поднови, куршуми разравяха земята на мястото на предишната експлозия, накъдето бяха тръгнали морските пехотинци. Чуваха се гневни команди и контракоманди, произнасяни в паника.
Делта спря поглед върху войник, който се появи между храстите, като собственото му оръжие бе притиснато в тила на убиеца. Извади трети експлозив, настрои таймера и хвърли бомбата далеч над храстите към страничната стена.
— Отиди там! — заповяда Джейсън и поведе убиеца към редицата храсти от лявата страна. Борн скочи след него, без да го изпуска от мерника. — Само още няколко минути и те пускам сам, майоре.