Превъзходството на Борн

— Дори не си го помисляй — каза мъжът от „Медуза“. — Само едно движение, и си мъртъв. Поне малко ме познаваш и ти е ясно, че милост от мен не може да се очаква. Когато ти кажа, тръгваш напред. Не по-рано. — Без предупреждение Борн постави микрофона пред устата си и щракна ключ. Когато заговори, гласът му проехтя злокобно над градината; беше още по-заканителен заради ледените, нетърпящи възражение нотки.

— Вие, от военноморските сили. Скрийте се и не се намесвайте. Това не е ваша битка. Не умирайте заради хората, които са ви наели. За тях вие сте боклук. Вие сте лесно заменими, също като мен. Тук няма закони, нито територия, която да се защитава, нито честта на страната ви е в опасност. Единственото нещо, за което сте тук, е да защитавате убийците вътре. Единствената разлика между нас е, че мене вече ме използваха, а сега искат да ме убият, защото аз знам какво са направили. Не умирайте за тези хора, те не го заслужават. Ще стрелям срещу вас само ако се наложи, ако нямам друг избор. Но с мен е един човек, с когото такова споразумение е невъзможно…

Отекна стрелба, която отнесе високоговорителя от стената. Делта беше готов; бе го предвидил. Един от безликите, безименни манипулатори беше дал заповедта си и нейното изпълнение започна. Той бръкна в сака си и извади трийсет и осем сантиметрово устройство за изстрелване на капсула със сълзотворен газ. То можеше да разбие дебело стъкло от двайсет и пет метра разстояние. Той се прицели и натисна спусъка. На около трийсетина метра от тях огромен прозорец се пръсна на парчета и мъглата от сълзотворния газ обгърна вътрешността на стаята. Видя бягащите фигури зад счупеното стъкло. Лампи и полилеи изведнъж угаснаха и на тяхно място бяха запалени огромни прожектори, разположени по ъглите на къщата. Всичко наоколо се обля с ослепителна бяла светлина. Клоните на върбата, до която се намираха, щяха да привлекат много погледи и цеви на оръжия, така че нямаше никакъв шанс да очаква прекратяване на стрелбата. С остатъка от разума си проумя, че всъщност не искаше да убива тези деца, наети да изпълняват заповедите на параноици и манипулатори — много такива неща беше видял да стават в Сайгон. Искаше единствено живота на онези вътре, в къщата, и щеше да го получи. Джейсън Борн не можеше да бъде елиминиран. Бяха му отнели всичко, което му бе скъпо в тоя живот, и личните му сметки с тях щяха да бъдат уредени. За човека от „Медуза“ решението беше взето — той бе кукла, задвижена от конците на яростта, а извън тази ярост животът му бе безсмислен.