Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Накрая излезе на двора и огледа тоалетната и един навес за дърва. Там не намери нито документация, нито нещо ценно. Пътуването ѝ се оказваше напразно.
Седна на площадката пред къщата, пийна малко вода и изяде една ябълка.
Когато се върна вътре, за да затвори прозореца, спря в антрето и се загледа в една еднометрова алуминиева стълба. Отново отиде във всекидневната и внимателно огледа дървения таван. Отворът за тавана едва се забелязваше между две греди. Донесе стълбата, отвори капака и веднага откри пет папки с формат А 4.
РУСИЯТ ВЕЛИКАН бе притеснен. Нещата съвсем се бяха объркали, а катастрофалните събития се редуваха едно след друго.
Сандстрьом се бе обадил на братята Ранта. Ужасен им бе докладвал, че Даг Свенсон планира да публикува разобличителен репортаж за посещенията му при проститутките и за братята Ранта. Това само по себе си не бе кой знае какъв проблем. Русият великан не се интересуваше, че медиите възнамеряват да разобличат Сандстрьом, а братята Ранта можеха да се покрият за известно време. Те така и сториха, като се качиха на ферибота „Балтик стар“ и прекосиха Балтийско море, за да се отправят на дълга почивка. Бе малко вероятно целият шум да доведе до съдебни дела, но даже и да се случеше най-лошото, щяха някак да се измъкнат. Това беше един от рисковете на професията.
Но Лисбет Саландер бе успяла да избяга от Маге Лундин. Това беше напълно непонятно, като се има предвид, че тя бе като порцеланова кукла в сравнение с него, а цялата му задача бе просто да я напъха в колата и да я докара до склада на юг от Нюкварн.
След това Сандстрьом бе посетен за втори път от Даг Свенсон, който вече бил по петите на Зала. Това напълно променяше нещата. Паниката на Бюрман и ровенето на Даг Свенсон представляваха потенциална опасност.
Аматьорът е гангстер, който не е готов да приеме последствията. Бюрман беше пълен аматьор. Русият великан бе посъветвал Зала да не се захваща с Бюрман, но Лисбет Саландер привличаше Зала с неустоима сила. Зала мразеше Саландер. Поведението му бе напълно ирационално. Беше напълно обсебен от нея.
По някаква случайност русият великан се намираше в дома на Бюрман вечерта, когато Даг Свенсон му се обади. Същият проклет журналист, който вече бе създал проблеми на Сандстрьом и братята Ранта. Великанът се отби у адвоката, за да го успокои или заплаши (според ситуацията) във връзка с неуспешния опит за отвличане на Лисбет Саландер. След обаждането на Свенсон Бюрман изпадна в неконтролируема паника. И постъпи необяснимо глупаво. Пожела да се оттегли.
На всичкото отгоре извади каубойския си пистолет, за да го заплаши. Русият великан го погледна учудено и му отне пистолета. Така или иначе носеше ръкавици и нямаше да остави отпечатъци. Всъщност Бюрман не му бе оставил друга възможност с откаченото си поведение.
Бюрман, разбира се, знаеше кой е Зала. Това го превръщаше в тежест. Не можеше да си обясни защо бе накарал Бюрман да се съблече, освен може би защото изобщо не го харесваше и искаше да му го покаже. Изуми се, когато видя татуировката на корема му: АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.
За един кратък миг дори изпита съжаление към Бюрман. Той бе пълен идиот. Русият великан обаче работеше в бранш, където подобни неадекватни чувства не биваше да пречат на дейността му. Затова го заведе в спалнята, накара го да застане на колене и използва възглавница вместо заглушител.
Отдели пет минути, за да претърси апартамента на Бюрман и да провери дали има нещо, което да го свързва със Зала. Откри единствено номера на собствения си мобилен телефон. За всеки случай прибра и мобилния на Бюрман.
Даг Свенсон бе следващият проблем. Ако откриеха Бюрман мъртъв, Даг Свенсон веднага щеше да позвъни в полицията. Щеше да им разкаже, че адвокатът е застрелян само няколко минути след като той му се е обадил и е разпитвал за Зала. Не се искаше голяма фантазия, за да разбере човек, че Зала щеше да стане обект на засилено внимание.
Русият великан се смяташе за умен, но изпитваше огромен респект към почти зловещото стратегическо мислене на Зала.
Работеха заедно от близо дванайсет изключително успешни години и русият великан почиташе Зала почти като свой ментор. Можеше часове наред да слуша как Зала му говори за човешката природа и нейните слабости и за това как човек би могъл да се възползва от тях за собствена изгода.
Изведнъж обаче бизнесът им се бе оказал в опасност. Нещата бяха тръгнали на зле.
От дома на Бюрман веднага се отправи към Еншеде и паркира бялото волво на три пресечки от дома на Свенсон. За негов късмет входната врата бе открехната. Качи се горе и позвъни на вратата с табелка Свенсон–Бергман.