Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- По-силно, по-бързо. Моля те, Крисчън. Няма да се счупя.
И тогава той започна да се движи бързо, да пулсира в мен, пак и пак. О, божествена наслада!
- Да, така! - Здраво стиснах крака около него и оргазмът започна да се надига. „Моля те, не спирай. Близо съм! Не спирай!“
- Хайде, Ана - извика той през стиснати зъби и аз експлоди-рах около него, той почти веднага след мен, аз виках неговото име, а той моето.
Крисчън лежеше до мен, галеше ме по корема, дългите му пръсти бяха разперени широко.
- Как е дъщеря ми?
- Танцува - засмях се.
- Танцува? О, да! Усещам я! - Усмихна се, а Точица номер две подритваше в мен.
- Май сексът й харесва. Още отсега!
Той се намуси.
- Тъй ли? - каза сухо. После долепи устни до корема ми. - Да не съм чул за такова нещо, докато не станеш поне на трийсет, малка госпожичке!
- Как може да си толкова лицемерен? - засмях се.
- Не съм. Просто съм един загрижен баща. - Погледна ме сериозно и разбрах, че не се шегува.
- Ти си прекрасен баща. Помниш ли като ти казвах? - Погалих прекрасното му лице и той се усмихна срамежливо.
- Харесва ми да съм баща - каза и пак погали и целуна корема ми. - Така ще имам повече Ани.
- Не искам да има друга Ана освен мен - нацупих се.
- Много е хубаво, когато свършваш.
- Крисчън!
- И нямам търпение отново да усетя вкуса на кърмата.
- Крисчън! Как може да си толкова перверзен!
Той ме целуна, метна крак върху моя и хвана ръцете ми над главата.
- Ти обичаш перверзен секс - каза и потърка нос в моя.
Усмихнах се. Никой не може да устои на заразителната усмивка на дявола.
- Да. Обичам перверзен секс! И обичам теб! Много!
Събудих се от писък. Щастливият писък на сина ни. И макар че не виждах нито него, нито Крисчън, се усмихнах като идиотка. Тед се беше събудил от следобедния си сън и двамата с Крисчън се боричкаха някъде наблизо. Лежах тихичко и все още не можех да се начудя на енергията и изобретателността на Крисчън, когато играе с детето. Търпението му към Теди беше буквал-но неизчерпаемо. И с него беше много по-тьрпелив, отколкото с мен. Но така и трябва! А моето красиво малко момче, любовта и гордостта на майка си и баща си, не знаеше какво е страх. От друга страна, Крисчън продължаваше да бди над нас и да ни покровителства. Моят сладък, винаги контролиращ, бързо сменящ настроенията си Петдесет нюанса.
- Хайде да намерим мама. Трябва да е някъде из поляната.
Тед каза нещо, което не чух, а Крисчън се засмя безгрижно,
щастливо. Магията на този звук! Неговата бащина радост. Не можах да се стърпя. С мъка се вдигнах на лакти и ги загледах от скривалището си сред високата трева. Крисчън го залюля силно, Тед изпищя щастливо, после Крисчън го метна нагоре във въздуха. Сърцето ми спря и затупка спокойно едва когато го хвана в ръцете си. Тед пищеше радостно. Въздъхнах облекчено. Моето малко, скъпо непораснало момче. Винаги в движение.
- Пак, тати! - извика Тед. Крисчън веднага изпълни желанието му и сърцето ми скочи в гърлото, докато гледах как го мята във въздуха. После го притисна до гърдите си, целуна меднорусата му коса, след това го млясна по бузата и започна да го гьделичка безмилостно. Теди се смееше, блъскаше с ръце по гърдите му, риташе и се опитваше да се отърве. Крисчън го пусна на земята и усмихнато му каза:
- Хайде да намерим мама. Сигурно се е скрила в тревата.
Тед се засмя и започна да се озърта. Играта на криеница му
харесваше. Стисна ръката на Крисчън и посочи нещо, което изобщо не бях аз. Засмях се с глас. Легнах бързо. И на мен ми харесваше тази игра.
- Тед, чух мама. Ти чу ли я?
- Мамо!
Тонът му беше почти заповеднически. Същият като баща си, а беше само на две. Засмях се.
- Теди! - обадих се и легнах загледана в небето с глуповата усмивка на лицето.
- Мамо!
Чух как стъпките им приближават. Газеха през тревата. Теди вървеше пред Крисчън.
- Мама! - изпищя Теди, все едно бе намерил съкровището на Сиера Мадре, и скочи върху мен.
- Хей, момченце! - Залюлях го в скута си и целунах пухкавата му бузка. Той се засмя, целуна ме и се отскубна от прегръдката ми.
- Здравей, мамче. - Крисчън се усмихваше над мен.