Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Съжалявам. Добре. - „По дяволите! Не искам да се ядосва“.
- Така вече е по-добре. Няма смисъл. Накара ме да призная, че я обичам, завлече ме до гроба й. Това е достатъчно.
„О, не!“ Завъртях се в скута му и хванах в длани главата му.
- Съжалявам. Наистина. Не ми се сърди. Моля те. - Целунах ъгълчето на устата му, той посочи другото и целунах и него.
Посочи носа си, целунах и него. Той се засмя и сложи ръце на дупето ми.
- О, госпожо Грей, какво ще правя с вас?
- Убедена съм, че ще измислиш нещо.
Той се засмя и ме бутна леко на одеялото.
- Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса сега? - прошепна съблазнително.
- Крисчън! - опитах се да протестирам.
Изведнъж отнякъде се чу писъкът на Теди и Крисчън скочи като пантера и хукна натам. Аз бавно тръгнах след него. Всъщност не бях разтревожена. Не беше от онези негови писъци, които ме караха да вземам по две стъпала в къщата, за да видя какво става.
Крисчън го грабна в ръцете си. Теди плачеше неутешимо и сочеше земята, където лежеше остатъкът ог близалката. Разтопена каша в тревата.
-■ Изтърва я - каза тъжно Софи. - Щях да му дам моята, ама яизядох.
- О, Софи, не се притеснявай. - Погалих я но косата.
- Мамааа! - виеше Тед с протегнати към мен ръце. Крисчън ми го даде с крайно нежелание.
- Няма, няма.
- ’алка - изхленчи Тед.
- Знам, миличко, знам. Ще идем при госпожа Тейлър и ще вземем друга. - Целунах косата му. Миришеше така сладко, така хубаво. На моето бебе.
- ’алка. - Той подсмръкна. Целунах лепкавите му пръсти.
Имаш малко от близалката по пръстите.
Той спря да плаче и започна да разглежда ръката си с интерес.
- Лапни си пръстите.
Той веднага ги засмука.
- ’алка!
- Да, близалка.
Засмя се. Моето малко момче - сменяше настроенията си бързо като моя господин Меркурий. Но пък поне имаше извинение. Беше само на две години, за разлика от баща си.
- Ще идем ли при госпожа Тейлър? - Той кимна и се усмихна сладко, по бебешки.
- Искаш ли тати да те носи? - Той поклати глава и ме стисна силно, заровил лице във врата ми.
- Май и на тати му се иска една вкусна близалка - прошепнах в ухото му. Тед ми се намуси, погледна си ръката и я протегна към Крисчън, разперил пръсти. Крисчън се засмя и смукна пръстите му.
- Ммм... вкусно.
Тед започна да се смее, протегна ръце към Крисчън и той го взе.
- Къде е Гейл, Софи?
- Беше в голямата къща.
Погледнах Крисчън. Усмивката му беше леко замислена. Зачудих се какво ли му се върти в главата.
- Толкова си добра с него.
- С този малкия ли? - Разроших косата на Тед. - Само защото е като всички мъже от семейство Грей, а аз знам как да се оправям с тях.
- Така е, това със сигурност го умеете, госпожо Грей!
Теди се изскубна от ръцете на Крисчън. Сега пък реши, че иска да ходи. Това мое своенравно дете! Хванах го за едната ръка, баща му за другата, и тръгнахме бавно към къщата, като го люлеехме високо във въздуха, а Софи подскачаше край нас.
Открихме Тейлър пред гаража. Беше един от малкото му почивни дни. Беше с джинси и тесен бял потник и се мъчеше да оправи някакъв стар мотор. Махнах му.
Стоях пред вратата на стаята на Тед и слушах как Крисчън чете приказка.
- Аз съм Лоракс. И ще ви говоря от името на дърветата...
Когато надникнах тихичко в стаята, Крисчън продължаваше да чете, а Теди спеше дълбоко. Погледна ме, затвори книжката и включи бебефона с камерата до креватчето на Тед. Погали го по бузата, изправи се и излезе на пръсти. Не се стърпях и се засмях.
Когато затвори безшумно вратата и се отдалечихме, той ме прегърна и каза:
- Господи, колко го обичам! Но когато спи е страхотно!
- Никога не съм била по-съгласна с теб.
Очите му бяха топли, меки.
- Не е за вярване колко бързо минаха две години.
- Знам.
Целунах го и се сетих за раждането: спешното цезарово сечение, ужасът, който преживя Крисчън, спокойствието на доктор Грийн, когато животът на Малката точица беше в опасност.
- Госпожо Грей, от петнайсет часа сте с родилни болки. Контракциите ви намаляха въпреки че ви вляхме гштоксин. Ще се наложи да направим цезарово сечение. Бебето е застрашено. -Беше повече от категорична.