Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Без да я питам, тя ми разказва истории за своята полусестра Елизабет, като се усмихва на нещата, които детето казва, и хвали будността и обаянието ѝ. Пита за дамите, които са дошли да служат на Джейн, и се смее, когато ѝ разказвам, че са все назначени от семейство Сиймор, или избрани от Кромуел, колкото и да са неподходящи за работа, и че понякога Джейн ги оглежда объркано, сякаш не разбира как всички те са се озовали в покоите на кралицата.
— А църквата? — пита ме тихо принцесата. — И манастирите?
— Изчезват един по един. Изгубихме абатството Бишам — казвам. — Хората на Кромуел го инспектираха и намериха, че не изпълнява необходимите изисквания, и го предадоха в ръцете на игумен, който вечно отсъства, и чието намерение е да го обяви за опетнено от поквара и да го предаде на тях.
— Не може да е вярно, че толкова много религиозни обители са изменили на вярата — казва тя. — Бишам беше добър молитвен дом, зная, че беше така.
— Никое от разследванията не е честно, използват ги само като начин да убедят абатисата или игумена да се откажат от поминъка си и да си отидат. Инспекторите на Кромуел са посетили почти всеки малък манастир. Смятам, че ще продължат и ще разследват и големите манастири и абатства. Обвиняват ги в ужасни престъпления, а после намират доказателства срещу тях. Имаше някои места, където се търгуваше с реликви — знаете тези неща — и някои места, където живееха по-богато, отколкото би било добре за душите им, но това не е реформация, макар че те държат да я наричат именно така — това е разрушение.
— За облаги?
— Да, единствено за облаги — казвам. — Един Бог знае колко много съкровища са отишли от църквите в хазната, а богатите земеделски земи и сградите са купени от съседите им. Кромуел трябваше да създаде цяла нова служба, за да управлява това богатство. Ако някога наследите короната, скъпа моя, няма да познаете кралството си; то беше ограбено и оголено.
— Ако някога наследя короната, ще поправя всичко това — казва тя много тихо. — Кълна се. Ще поправя всичко.
Ситингборн, Кент
Юли 1536 г.
Дворът заминава за Доувър, за да огледа новите укрепления, после новобрачните ще заминат на лов. Заподозрените придворни са освободени от Тауър, а моят сродник Хенри Кортни се връща в двора, но все още не в Тайния съвет.
— Доказа ли невинността си? — питам го много тихо, докато се качваме на конете си и се готвим да потеглим.
— Нищо не беше доказано или отхвърлено — казва той, докато ми помага да се кача на седлото и вдига поглед към мен, мръщейки се срещу ярката слънчева светлина. — Мисля, че целта не беше да проверят дали сме виновни, а да ни сплашат и да ни объркат. И — допълва той с крива усмивка, — несъмнено успяха да го сторят.
Някога това беше най-щастливото време от годината за краля, но това не важи за сегашното лято. Той хвърля поглед към чинията на Джейн, докато тя закусва, сякаш му се иска да ѝ прилошава, наблюдава я, леко наклонил глава на една страна, докато тя танцува с дамите си, сякаш би бил по-доволен, ако е уморена. Не съм единствената, която мисли, че той търси някакъв недостатък, питайки се защо тя не очаква дете, мислейки си, че може би някакъв нейно прегрешение я прави недостойна да износи наследник за Тюдорите, или дори да бъде коронована за кралица. Женени са от по-малко от осем седмици, но кралят бързо разпознава неуспеха у другите. Изисква съвършенство — а това е жената, за която се ожени, защото беше сигурен, че тя е пълната противоположност на Ан Болейн.
Ситингборн има много ханове, построен на Уотлинг Стрийт — пътят от Доувър за Лондон, главният маршрут за поклонниците, тръгнали към гробницата на Бекет в Кентърбъри. Отсядаме в „Лъва“, тук залата за пиршества е толкова просторна, а стаите — толкова многобройни, че могат да подслонят по-голямата част от двора и само по-незначителните придружители и по-низшите слуги трябва да отседнат в хановете наблизо.
За първи път в живота си виждам, че макар да отмятат назад качулките си, за да открият главите си в чест на кралското знаме, поклонниците извръщат лица от краля. Не смеят да направят нищо повече, но не подвикват благословии, нито се усмихват, докато язди край тях. Обвиняват го за затварянето на по-малките манастири, боят се, че ще продължи и ще унищожи и по-големите. Това са набожни хора, привикнали да се молят в църквата на някое абатство в малките си градове, които сега откриват, че абатството е затворено, а някакъв нов лорд на Тюдорите със сурово лице сваля оловото от покрива и стъклата от прозорците. Това са хора, които вярват в светците от малките крайпътни параклиси, които вярват, че бащите и дядовците им са били спасени от чистилището благодарение на строените с дарения семейни параклиси, отслужващи литургии за душите на дарителите. Сега параклисите са унищожени. Кой ще отслужва литургия за тях? Това са хора, възпитани да почитат местните църкви, хора, които са наемали земи от манастирите, които са отивали в манастирската лечебница, когато се разболеят, които са отивали в кухнята на абатството във времена на глад. Когато кралят нареди инспекцията, а после — затварянето на малките манастири, той изтръгна сърцето на малките общности и предаде техните съкровища на чужди хора.