Проклятието на краля

Хенри, който обикновено обикаля богатите си дворци с баржа, винаги плътно охраняван, не е чувал шума на неодобрителен шепот от хиляди уста. Този шум е като тътен на далечна гръмотевица, нисък и все пак злокобен. Той се оглежда, но не може да види дори един човек, който говори против него. Изсмива се рязко, без никаква причина, сякаш се опитва да покаже, че не е смутен от това навъсено посрещане, и се смъква тежко от коня си, подхвърля юздите на един коняр, и застава напълно неподвижен, с ръце на хълбоците, тлъст, едър мъж, сякаш предизвиква някой да каже нещо против него. Не вижда никого, когото да предизвика. В тълпата не се виждат намръщени лица, никой няма да се изправи, за да бъде превърнат в мъченик. Ако види враг, Хенри би го покосил на място; никога не му е липсвала смелост. Но никой не му се противопоставя. Носи се само приглушен шепот на недоволство, идващ неизвестно откъде. Хората вече не харесват своя крал, не му поверяват своята Църква, тъгуват за кралица Катерина, били са ужасени от историите за вината и смъртта на кралица Ан. Как може такава жена някога да е била избраница на един благочестив крал? Той я избра, за да докаже, че е най-добрият, че може да се ожени за най-добрата. След като сега е доказано, че тя е най-лошата, какво говори това за него?

Те не знаят нищо за кралица Джейн, но са чули, че тя танцувала вечерта на екзекуцията, и се омъжила за краля единайсет дни след като той обезглави предишната си съпруга, нейната господарка. Мислят, че тя сигурно е жена, неспособна да прояви състрадание. За тях кралят вече не е принцът, чиято поява поправя всичко, вече не е младият човек, чиито лудории и шеги бяха се превърнали в нарицателно за невъздържано веселие. Обичта им към него е помрачена от съмнения, обичта им към него е станала боязлива; всъщност обичта им към него си е отишла.

Хенри се оглежда наоколо и тръсва глава, сякаш с презрение към малкия град и сведените глави на безмълвните поклонници. За миг ми напомня за начина, по който някога гледаше баща му, сякаш мислеше, че всички сме глупаци, защото беше успял да превземе трона и кралството с помощта на собствения си бърз и лукав ум, и че презира всички ни, задето сме го допуснали. Хенри хвърля поглед надолу към Джейн, която стои до него, в очакване да мине с него през широко отворената врата на хана. Изражението му не омеква при вида на сведената ѝ руса глава. Гледа я, сякаш съзнава, че тя е поредната глупачка, която ще направи точно каквото иска той, дори това да ѝ струва живота.