Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Монтагю се изсмива късо.
— Нима унищожава децата си, за да може да се обърне към братовчедите?
— Никой ли не очаква той да се сдобие с дете от Джейн? — питам. — Дали този указ не показва, че той се съмнява в собствената си потентност?
Откакто Ан Болейн отиде на ешафода, задето заедно с брат си се присмя, че кралят не може да изпълни съпружеските си задължения, всички добре си даваме сметка, че е незаконно да говорим такива неща. Виждам как Монтагю хвърля поглед към затворената врата и залостените прозорци.
— Не. Ще посочи Фицрой — казва Джефри убедено. — На откриването на парламента Фицрой вървеше пред краля, носейки шапката му пред всички. Не може да има по-красноречив жест. Получи половината земи и постове на горкия Хенри Норис, а кралят смята да го настани в замъка Бейнардс със съпругата му, Мери Хауард.
— Именно там отседна Хенри Тюдор, когато най-напред дойде в Лондон — изтъквам аз. — Преди коронацията си като Хенри VII, преди да се премести в Уестминстър.
Джефри кимва.
— Това е сигнал за всички. Принцеса Мери, незаконородената Елизабет и незаконороденият Фицрой са еднакво незаконородени, но принцеса Мери едва сега е освободена от затворничеството си, а Елизабет е немощно бебе. Фицрой е единственият млад мъж със собствен замък и собствени земи, а сега има и дворец в сърцето на Лондон.
— Кралят все още би могъл да се сдобие със син от Джейн — изтъква Монтагю. — Сигурно именно на това се надява. Ако този брак е законен в Божиите очи, защо да не се сдобие със син сега? Тя е млада жена на двайсет и осем години, от добър, плодовит род.
Джефри ме поглежда, сякаш знам защо не може да стане така.
— Той няма да се сдобие с жив син, това няма да стане никога. Има проклятие, нали, почитаема майко?
Казвам същото, както винаги.
— Не зная.
— Ако някога е имало такова проклятие, че кралят няма да има син и наследник, тогава то не означава нищо, защото той има Фицрой — казва Монтагю раздразнено. — Тези истории за проклятия са празни приказки, защото съществува херцогът, който всеки миг може да бъде посочен за престолонаследник и да измести принцесата, живо доказателство, че няма проклятие.
Джефри не обръща внимание на брат си и се обръща към мен:
— Имало ли е проклятие?
— Не знам.
Кинг’с Плейс, Хакни, Лондон
Юни 1536 г.
Почти пея от надежда, докато потегляме извън стените на града, излизаме в полята и тръгваме на север и изток към селото Хакни. Летният ден, позлатен от слънчева светлина, обещава хубаво време и, докато Джефри язди от дясната ми страна, а Монтагю — от лявата, за първи път, между моите момчета, отдалечавайки се от Лондон и заплашително извисяващия се Тауър, изживявам момент на силна радост.
Веднага щом принцеса Мери се отрече от майка си и отхвърли вярата си, кралят изпрати да я доведат, даде ѝ красивото си ловно имение само на няколко мили от Уестминстър, и ѝ обеща завръщане в двора. Позволяват ѝ да вижда приятелите си, позволено ѝ е да се разхожда и да язди, когато пожелае; тя е свободна. Веднага изпраща да ме повикат, и ѝ позволяват да ме види.
— Ще бъдете поразена, когато я видите — предупреждава ме Джефри. — Минаха повече от две години, откакто я видяхте за последно, тя беше болна и много нещастна.
— И двете бяхме болни и много нещастни — казвам. — За мен тя винаги ще бъде прекрасна. Съжалявам единствено, че не можах да ѝ спестя нещастието.
— Аз съжалявам за това, че не можахме да я измъкнем — казва Джефри мрачно.
— Достатъчно — Монтагю го прекъсва рязко. — Онези дни приключиха, слава Богу, и всички ги преживяхме, по един или друг начин. Никога не ги споменавайте отново.
— Някакви новини за Кару? — Джефри се обръща към Монтагю, като говори с нисък глас, макар че близо до нас няма никой освен половин дузина от собствените ни стражи, които яздят отпред и зад нас, твърде далече, за да ни подслушат.
Монтагю поклаща мрачно глава.
— Нали нищо не ни свързва с него? — настоява Джефри.
— Всички знаят, че почитаемата ни майка обича принцесата като дъщеря — казва Монтагю раздразнено. — Всички знаят, че съм говорил със съзаклятниците. Всички вечеряхме с Кромуел и заговорничихме за падането от власт на Ан. Не е нужно да си Кромуел, за да повдигнеш обвинения срещу нас. Просто трябва да се надяваме, че Кромуел не иска да повдигне обвинения срещу нас.