Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, знам. И Бог ще ви благослови за това. Също и аятолахът. Разбира се, тези заеми ще бъдат изплатени веднага щом имаме толкова пари — на секундата! От всички вътрешни дългове заемите от техеранските търговци са първите, които трябва да бъдат изплатени — ние, в правителството, разбираме колко важна беше вашата помощ. Но, Яред, благородни стари приятелю, преди да направим каквото и да било, трябва да дадем тласък на производството на нефт, а за да направи това, трябва да имаме някакви пари. Първите пет милиона долара, от които се нуждаем, ще бъдат като оризово зърно в бъчва в този момент, когато чуждите банки са спрели работа за ревизия, а повечето са закрити. Премие…
— Иран няма нужда от чужди банки. Ние, търговците, можем да направим всичко необходимо — ако ни помолят. Всичко. Ако прилежно се стараем за славата на Иран, бихме могли да открием, че имаме всички умения и подходящи хора между самите нас. — Бакраван сръбна от чая си със заучена елегантност. — Синът ми Мешанг има степен от Харвардския бизнес-университет. — Лъжата не обезпокои никого от тях. — С помощта на отлични студенти като него… — Яред остави мисълта си недовършена.
Али Киа незабавно я подхвана.
— Естествено, че ти не би и помислил да предложиш услугите му на моето Министерство на финансите и банките, нали? Той е далеч по-важен за теб и твоите колеги. Естествено, че е така!
— Да, да, така е. Но интересите на нашата любима страна трябва да стоят над личните ни желания — ако, разбира се, правителството иска да използува уникалния му талант.
— Ще спомена на Мехди утре сутринта на редовната ми сутрешна среща с моя стар приятел и колега — обеща Али Киа и за миг се зачуди кога ли ще му бъде позволено да направи първата си аудиенция — твърде закъсняла, — след като бе назначен за заместник-министър на финансите. — Мога ли да му кажа, че си съгласен за заема?
— Веднага ще се посъветвам с колегите си. Това разбира се, ще решат те, а не аз — добави Бакраван с неприкрито съжаление, което не можеше да измами никого от двамата. — Но аз ще придвижа твоя случай, стари приятелю.
— Благодаря ти — усмихна се Киа отново. — Ние, в правителството, както и аятолахът, ще бъдем благодарни на търговците от пазара за помощта им.
— Винаги сме готови да помогнем. Както знаете, винаги е било така — отвърна любезно Бакраван и си спомни мощната финансова подкрепа, давана от пазара на моллите и на Хомейни в продължение на години, както и на всяка обединяваща политическа фигура като Али Киа, който се беше противопоставил на шаховете.
„Бог да прокълне шаховете Пахлави — помисли си Бакраван, — те са причината за нашите беди. Да ги прокълне за всички нещастия, които причиниха с тяхното настойчиво, прекалено припряно желание за модернизация, с тяхното лудо незачитане на нашите съвети и влияния, за това, че поканиха чужденците у нас — само американците бяха почти петдесет хиляди допреди година, и ги оставиха да заемат най-добрите работни места и цялото банково дело. Шахът отхвърли нашата помощ, разби нашия монопол, задуши ни и прекъсна нашето историческо наследство. Навсякъде, в целия Иран.
Но ние получихме своята отплата. Заложихме останалото ни влияние и съкровища на непреклонната омраза на Хомейни и неговото въздействие върху дрипавите и неграмотни маси. И спечелихме. А сега, когато няма чужди банки, няма чужденци, ние ще бъдем по-богати и с по-голямо влияние от всякога. Този заем ще се уреди лесно, но Али Киа и правителството му трябва да се поизпотят. Ние сме единствените, които можем да намерим парите. Предложеното заплащане още не е достатъчно високо, дори не е близко до достатъчното за компенсация за затварянето на пазара през всичките тези месеци. А какво да поискаме? — се запита той, много доволен от преговорите. — Може би процентът тряб…“