Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Толкова странно чувство е това, Шаразад, да нямаш нищо — съвсем нищо. Нито пари, нито документи… — За момент Азадех се върна мислено обратно в рейнджровъра до барикадата на пътя, а пред нея беше муджахидинът с тлъстото лице, който им беше откраднал документите, и от автомата му излизаше пламък, а Ерики го притисна до другата кола и го смачка като хлебарка. От устата му се процеждаха кръв и мръсотия. — Да нямаш нищо — повтори тя, прогонвайки лошия спомен, — дори червило.
— Няма значение. Ще ти дам от моите. А и Томи ще бъде много доволен вие с Ерики да сте тук. Той не обича да съм сама. Не се тревожи, скъпа. Сега си в безопасност.
„Съвсем не се чувствам в безопасност — каза си Азадех, ненавиждайки страха, който беше толкова чужд на цялото й възпитание. От страх даже сякаш престана да усеща топлината на водата. — Не съм се чувствала в безопасност, откакто оставихме Ракоци на земята и дори това трая само миг — щастието на бягството от дявола — аз, Ерики и Чарли, невредими. Дори радостта, когато намерихме заредената с бензин кола, за да стигнем до малката писта, не прогони страха ми. Мразя да се страхувам.“
Тя се потопи още по-надолу във ваната, после се протегна и завъртя крана на горещата водя. Рукна вряла струя.
— Толкова ми е хубаво — промърмори Шаразад, обвита в гъстата ароматна пяна и приятно топлата вода. — Наистина се радвам, че пожела да останеш.
Миналата вечер, когато Азадех, Ерики и Чарли стигнаха до апартамента на Макайвър, вече се беше стъмнило. Там намериха Гавалан, така че за тях нямаше място — Азадех беше твърде уплашена, за да поиска да остане в апартамента на баща си, дори и с Ерики — затова попита Шаразад дали може да се пренесе при нея, докато Локхарт се върне. Шаразад веднага се съгласи, радостна, че ще има компания. Всичко щеше да се уреди, когато след вечеря наблизо внезапно се чу стрелба. Тя подскочи.
— Не се тревожи, Азадех — каза Макайвър. — Просто няколко горещи глави се охлаждат, вероятно празнуват. Не чухте ли заповедта на Хомейни да се предадат всички оръжия?
Всички кимнаха.
— Ще се подчинят на имама — обади се Шаразад. — Винаги говореше за Хомейни като за „имама“, свързваше го с Дванадесетте имама на шиитството, преките потомци на пророка Мохамед, представяше го като полубожество, а това си беше чисто кощунство. — Това, което извърши имамът, е истинско чудо, нали? Свободата ни наистина е Божи дар.
После беше толкова топло и уютно, в леглото с Ерики, но той беше странен и замислен, не беше този Ерики, когото тя познаваше.
— Какво се е случило?
— Нищо, Азадех, нищо. Тази вечер не остана време да говоря с Мак или Гавалан, но утре ще съставим план как да се измъкнем от това положение, а сега спи, мила.
През нощта тя на два пъти се събужда, разтреперана и ужасена, от собствените си викове — беше сънувала кошмари.
— Няма нищо, Азадех, тук съм — успокои я Ерики. — Било е само сън, сега си в пълна безопасност.
— Не, не, не сме в безопасност. Не се чувствам в безопасност, Ерики. Какво става с мен? Да се върнем в Табриз или да избягаме далеч, далеч от тези ужасни хора.
А на сутринта Ерики тръгна с Макайвър и Гавалан, а тя остана да поспи още малко, но сънят не я ободри. Останалата част от деня прекара унесена или в слушане на новини от Шаразад как е ходила в Галег Морги, или в изслушване на текущия поток от слухове от слугите: още много генерали разстреляни, много нови арести, затворите били разбити от тълпите, а хотелите на западни туристи — подпалени и обстрелвали. Слухове как Базарган е поел юздите на правителството, за открито въстание на муджахидини на юг, въстание на кюрдите на север, обявяване на независимост от Азербайджан, номадските племена кашкаи и бахтияри отхвърлят игото на Техеран; всички предават оръжието си и никой не предава оръжието си. Слухове, че министър-председателят Бахтияр е пленен и разстрелян, или е избягал в планините или в Турция, или в Америка; че президентът Картър подготвя нахлуване или Картър признава правителството на Хомейни; за струпване на съветски войски на границата, готови за нахлуване, или че Брежнев идва в Техеран, за да поздрави Хомейни; че шахът се приземява в Кюрдистан, подкрепян от американски войници, или че умира в изгнание.
После Азадех отиде да обядва с родителите на Шаразад в къщата на Бакраван близо до пазара. Презираше чадора, който Шаразад беше настояла да носи, и всичко, което той олицетворяваше. Още слухове в огромната семейна къща, но сега — доброжелателни, без страх и абсолютно надеждни. Изобилие, както винаги, точно както в нейния собствен дом в Табриз, усмихнати слуги, безопасност и благодарности към Бога за победата, както им беше казал весело Яред Бакраван. Сега, когато отваряха пазара, а всички чуждестранни банки се затваряха, бизнесът щеше да върви така добре, както преди установяването на неверническите закони на шаха.