Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Тук ги очакваха същите петима от Зелените ленти, изтегнати по бюрата и столовете, всички въоръжени с американски армейски карабини, всички на по двадесетина години, небръснати или брадати, с бедни и мръсни дрехи, някои от тях с дупки в обувките, някои без чорапи. Водачът мълчаливо си човъркаше зъбите с клечка, а останалите пушеха, без да ги е грижа, че тръскат пепелта върху безценните кашмирски килими на Бакраван. Един от младежите кашляше тежко от дима и гърдите му свистяха.
Бакраван усети как коленете му омекват. Всичките му слуги стояха като замръзнали до една от стените. Всички. Дори и любимото му момче за поръчки. Навън на улицата беше много тихо, наоколо нямаше никого — дори собствениците на лихварските дюкяни от отсрещната страна на уличката като че ли бяха изчезнали.
— Салаам, ага, Бог да ви благослови — поздрави любезно той, като се опитваше да скрие уплахата си. — Какво мога да направя за вас?
Водачът не му обърна внимание, а продължи да пронизва с поглед Пакнури. Лицето му беше симпатично, но поразено от някаква болест, пренасяна от пясъчните мухи. Беше на двадесетина години, с черни очи и коса и огрубели от работа ръце, които си играеха с карабината. Казваше се Юсуф Сенвар — Юсуф Зидаря.
Мълчанието натежа и Пакнури не издържа на напрежението.
— Това е грешка — развика се той. — Правите огромна грешка!
— Мислеше, че ще се отървеш от Божията разплата, като избягаш, а? — гласът на Юсуф щеше да бъде почти приятен, ако не беше грубият селски акцент, чийто произход Бакраван не можеше да определи.
— Каква Божия разплата? — изкрещя Пакнури. — Не съм направил нищо лошо, съвсем нищо.
— Сигурен ли си? Не си ли работил за и с чужденци дълги години, не си ли им помагал да изнесат богатството на нацията ни?
— Не е вярно. Те само създаваха работни места и помагаха на иконо…
— А не беше ли дълги години в услуга на дяволския шах?
Пакнури отново се развика:
— Не, аз бях в опозиция, всички знаят, че аз… Аз бях в опо…
— Но все пак му служеше и му се подчиняваше, нали?
Лицето на Пакнури се разкриви и той вече не можеше да го владее. Устата му се отваряше, но думите не можеха да излязат. Най-сетне проговори отново:
— Всички му служеха — разбира се, че всички му служеха — той беше шахът, но ние работехме за революцията… Шахът си беше шах — разбира се, че всички му служеха, докато беше на власт…
— Имамът не му е служил — прекъсна го Юсуф и гласът му изведнъж загрубя. — Имам Хомейни никога не е служил на шаха. В името на Бога, не е ли така? — Той бавно местеше поглед от лице на лице. Никой не му отговори.
В тишината Бакраван гледаше как мъжът бръкна в скъсания си джоб, извади някакво листче и се взря в него. Знаеше, че той е единственият тук, който може да спре този кошмар.
— По заповед на Революционния комитет — започна Юсуф — и на Алиаллах Увари, скъпернико Пакнури, ти се призоваваш на съд. Предай се на…
— Не, ваше превъзходителство — твърдо каза Бакраван, а ударите на сърцето тупкаха в ушите му. — Тук е пазарът. Откакто свят светува, пазарът има свои закони, свои водачи. Емир Пакнури е един от тях и не може да бъде арестуван или задържан против волята си. Никой не може да го докосне — това е законът на пазара, откакто свят светува. — Той се вгледа отново в младежа — знаеше, че никога нито шахът, нито дори САВАК, бяха дръзвали да нарушат техните закони или право на убежище, и това му вдъхна смелост.
— Законът на пазара по-голям ли е от закона на Бога, лихварю Бакраван?
Той усети леден полъх да преминава през него.
— Не, не, разбира се, че не.
— Добре. Аз се подчинявам на Божиите закони и върша Божие дело.
— Но вие не можете да арес…
— Аз се подчинявам на Божиите закони и върша Божие дело. — Тъмните очи на младежа гледаха невинно под черните вежди. Той махна към карабината. — Аз нямам нужда от тази пушка — никой от нас няма нужда от пушки, за да върши Божието дело. Моля се с цялото си сърце да дам живота си в името на Бога, защото тогава ще отида направо в рая, без да бъда съден, а греховете ми ще бъдат опростени. Ако това стане, ще умра, благославяйки този, който ме е убил, защото ще знам, че умирам, вършейки Божието дело.
— Бог е велик — извика един от мъжете, а другите повториха след него.