Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Слава на Бога! — извика Пакнури, с огромно облекчение. — Ние не победихме в революцията, за да оставим мястото на САВАК, чуждото господство и шаха да бъде заето от по-големи беззакония!
— Разбира се, че не! Слава на Бога, че сега правителството е в най-добри ръце. Но моля, благородни Пакнури, моля да продължиш твоя разказ, който силно ме разтревожи.
— Не остана за разказване, Али — отвърна Пакнури, вече по-спокоен и по-смел сред могъщите си приятели. — Аз… аз веднага отидох да видя тези натрапници и им казах, че всичко това е фатална грешка, но онова тъпоглаво, неграмотно кучешко лайно само размаха бележката пред лицето ми, рече, че съм арестуван и трябва да тръгна с тях. Казах им да почакат — и отидох да взема някои документи, но жена ми… жена ми ми рече да не им вярвам и че може би те са от Туде или предрешени муджахидини, или пък федаини. Съгласих се с нея и реших, че е най-добре да дойда тук, за да се посъветвам с вас и с другите. — Той скри факта, че беше избягал веднага, щом чу водачът им да крещи, че в името на Революционния комитет и лично на Увари лихварят Пакнури ще се представи пред Бога заради встъпления против исляма.
— Бедни приятелю — развълнува се Бакраван. — Бедни ми приятелю, колко ли си страдал! Нищо, сега си в безопасност. Остани тук тази нощ. Али, веднага след първата молитва утре иди в кабинета на министър-председателя и виж този въпрос да бъде уреден, а онези глупаци — наказани. Ние всички познаваме емир Пакнури като голям патриот и знаем, че той и всички златари подкрепиха революцията и са необходими за този заем. — Той уморено пропусна покрай ушите си всички баналности, които в момента сипеше Али Киа.
Огледа Пакнури, видя все още пребледнялото му лице и косата, сплъстена от пот. „Горкият човек, какъв ли удар е било за него. Какъв срам — при всичките му богатства и добро име, при връзките му с каджарите чрез Ануш, жената на братовчеда Валик, — че целият ми план за Шаразад се провали. Колко жалко, че той не й направи деца, поне едно дете, за да циментира връзката между семействата, защото тогава със сигурност не би се стигнало до развод и неприятностите ми не биха се усложнили с онзи чужденец Локхарт. Колкото и да се опитва да научи нашите обичаи, никога няма да успее. И само колко скъпо излиза да го издържам, за да повдигам репутацията на семейството! Трябва да говоря с братовчеда Валик и пак да го помоля да уреди допълнителна сума за Локхарт. Валик и неговите алчни съдружници от компанията лесно могат да си позволят да направят това за мен от милионите, които печелят — повечето от тях вече в чужда валута! Сумата трябва да се предаде на Гавалан и С-Г. Съдружниците ми дължат тази услуга — на мен, който от дълги години ги съветвам как да печелят такова влияние и богатство с толкова малки усилия!“
— Плати сам на Локхарт, уважаеми Яред — отказа му грубо Валик последния път, когато го беше помолил. — Това, разбира се, са твои лични разноски. Ти получаваш дял от всичко, което печелим — а и какво представлява такава жалка сума за моя любим братовчед, най-богатия търговец в Техеран?
— Но това трябва да бъдат разноски на съдружниците. Ние можем да го използуваме, когато владеем сто процента от акциите. При новия план за бъдещето на „Импириъл Хеликоптърс“ дружеството ще бъде по-богато, отколкото когато и да…
— Веднага ще се посъветвам с останалите съдружници. Разбира се, решението ще вземат те, а не аз…
„Лъжец — помисли си Бакраван, посръбвайки от чая, — но на негово място и аз бих казал същото.“ — Той се прозина — беше уморен и гладен. Една дрямка преди вечеря би му се отразила добре.
— Много съжалявам, но трябва да се занимая с една спешна работа. Драги Пакнури, радвам се, че всичко се разреши. Остани тук тази нощ. Али, приятелю, ела с мен до портите на пазара — имаш ли транспорт? — попита хитро той, като знаеше, че първият помощник на един заместник-министър трябва да има кола с шофьор и бензин без ограничения.
— Да, благодаря ти, министър-председателят настоя да имам — предполагам поради важността на нашето министерство.
— Такава е Божията воля — заключи Бакраван. Удовлетворени, всички излязоха от стаята, слязоха по тесните стълби в малкия коридор, който водеше до открития магазин. Изведнъж усмивките им изчезнаха, а в устата им загорча.