Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, Бог е велик. Но ти, лихварино Бакраван, молиш ли се ти пет пъти на ден, както повелява пророкът?
— Разбира се, разбира се. — Бакраван чу гласа си сякаш някъде отдалеч. Знаеше, че тази лъжа не го вкарва в грях заради такията — скриването, разрешението на Пророка всеки мюсюлманин да може да излъже, ако чувствува, че животът му е застрашен.
— Добре. Мълчи и потърпи. По-късно ще се занимая и с тебе. — Нови тръпки го побиха, когато видя, че младежът пак насочва вниманието си към Пакнури.
— По заповед на Революционния комитет и Алиаллах Увари: скъпернико Пакнури, трябва да отговаряш за престъпления против Бога.
Устните на Пакнури замърдаха.
— Аз… аз… вие не можете… има… — Гласът му заглъхна. В ъгълчетата на устата му изби пяна. Всички го гледаха — Зелените ленти с безразличие, останалите — с ужас.
Али Киа прочисти гърлото си.
— Сега слушайте, може би е по-добре да оставите това за утре — започна той, като се опитваше да придаде важност на гласа си. — Емир Пакнури очевидно е разстроен от греш…
— Кой сте вие? — Очите на водача се впиха в него, както преди в Пакнури и Бакраван. — Е?
— Аз съм заместник-министър Али Киа — отговори Али, като издържа храбро погледа му — от Министерството на финансите, член на кабинета на министър-председателя Базарган, и ви предлагам да почакате до…
— В името на Бога вие, вашето Министерство на финансите, вашият кабинет, вашият Базарган нямат нищо общо с мен и с нас. Ние се подчиняваме на моллата Увари, който изпълнява заповедите на Комитета, който пък се подчинява на имама, а над него стои само Бог. — Мъжът разсеяно се почеса и отново насочи вниманието си към Пакнури.
— Хайде, тръгвай — нареди му той, все още с кротък глас. — Или ще заповядам да те извлекат насила.
Пакнури изстена и се свлече на земята. Остана да лежи неподвижен. Другите гледаха безпомощно, някой промърмори: „Такава е Божията воля“, а момчето за поръчки захълца.
— Тихо, момче — каза спокойно Юсуф. — Мъртъв ли е?
Един от мъжете излезе напред и клекна над Пакнури.
— Не. Иншаллах.
— Иншаллах. Хасан, вдигни го, потопи му главата във вода и ако не се свести, ще трябва да го носим.
— Не — храбро се намеси Бакраван, — не, той трябва да остане тук, лошо му е и…
— Ти глух ли си, старче?
В гласа на Юсуф се появи остра нотка. Стаята се изпълни с напрежение. Малкото момче пъхна юмрука си в устата, за да не заплаче. Юсуф задържа поглед върху Бакраван, а мъжът, когото нарекоха Хасан, широкоплещест и силен, с лекота вдигна Пакнури и излезе от магазина на улицата.
— Бог пожела така — изрече водачът, вперил поглед в Бакраван. — Е, какво има още?
— Бихте ли ми казали, моля… къде ще го отведете?
— В затвора, разбира се. Къде другаде?
— В кой… кой затвор?
Един от другите мъже се разсмя.
— Какво значение има в кой затвор?
В стаята стана задушно и тя заприлича на клетка.
— Бих искал да знам, ваше превъзходителство — отвърна Бакраван. Гласът му беше приветлив, опитваше се да прикрие омразата. — Моля да ми отговорите.
— В Евин. — Това беше най-печално известният от затворите в Техеран. Юсуф, водачът, усети нов прилив на страх в стаята. „Сигурно всички са виновни, щом толкова се страхуват“ — помисли той. Погледна по-малкия си брат. — Дай ми документа.
Брат му едва ли беше на повече от петнадесет години, бе мърляв и кашляше лошо. Той извади няколко хартийки и ги прерови. Намери онази, която търсеше.
— Ето го, Юсуф.
— Сигурен ли си, че е този?
— Да. — Младежът посочи с дебелия си пръст името. Бавно, буква по буква, той го произнесе: — Яред Бакраван.
„Бог да ни пази“ — промълви някой. В пълната тишина, която настана, Юсуф взе документа и го протегна на лихваря. Другите гледаха слисани.
Старецът го взе с треперещи пръсти. Дишаше тежко. За момент не можа да съсредоточи погледа си. После успя да прочете: „Яред Бакраван от Техеранския пазар, по заповед на Революционния комитет и Алиаллах Увари вие се призовавате пред Революционния трибунал в затвора Евин веднага след първата молитва, за да отговорите на въпросите.“ Документът беше подписан с неграмотен почерк: „Алиаллах“.
— Какви въпроси? — попита безизразно старият лихвар.
Водачът метна карабината си през рамо и стана.