Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Жабата беше прекалено едър, за да мине през тесния отвор.
Но изненадващо той се промъкна ловко между купчините със списания. През годините тази ходеща лоена топка сигурно многократно беше омазнявал хартията, докато се е провирала от коридора към хола.
Самият хол вече беше превърнат в лабиринт от тесни проходи.
— Мама пазеше всички списания — обясни Жабата. — Аз продължих след нея.
Колони със списания, високи по два метра, че и повече, образуваха стените на лабиринта. Някои бяха вързани на пакети, а други бяха подредени в кашони, на които с големи букви бяха изписани имената на списанията.
Между тези колони някак бяха вмъкнати и дървени рафтове, също претъпкани със списания. Броеве на „Нешънъл Джиографик“. Пожълтели купчини от двайсетте и трийсетте години на миналия век.
И в оскъдните ниши, незаети от хартиени колони, имаше малки мебели. Телен стол, на който също бяха натрупани списания. Малка маса с лампа върху нея. И стойка-закачалка, на която бяха окачени поне петнайсетина проядени от молци филцови шапки.
Плътно до стените бяха подредени още статуи на индианци в човешки ръст. Имаше две женски фигури, принцеси. Едната беше зареяла някъде поглед, сериозен и загадъчен. Другата изглеждаше изненадана и озадачена от нещо.
От прозорците не проникваше никаква светлина към вътрешността на лабиринтите. В помещението господстваха сенките и полумракът беше нарушен само от лампата на тавана и няколко други рампи по ъглите.
Като цяло тук господстваше отровната миризма на печатарско мастило и пожълтяла хартия. А по ъглите миришеше на миша пикня. По пода тук-там имаше следи от разпръсната отрова за насекоми. Долавяше се и вонята на мърша, вероятно от трупа на някой гризач, който беше умрял отдавна и сега представляваше само изсъхнала кожа и оголен скелет.
Престън не обичаше тази миризма, но откри, че атмосферата му се струва привлекателна. Тук нямаше живот — тук беше домът на смъртта.
Подредените до стените индианци — продавачи на цигари, придаваше на къщата вид на катакомби, сякаш фигурите бяха мумифицирани тела.
Когато вървеше след Жабата през триизмерния лабиринт, Престън едва ли не очакваше да завари мама жаба и татко жабок мъртви, сгърчени по ъглите на помещението. Представи си как дрехите от погребението висят по техните голи скелети. Очите и устата са зашити с конец. Ушите им са изсъхнали и свити. Почервенялата кожа се е впила по черепите им. По ноздрите им паяци са излели паяжини, подобно на дъх на смъртта.
Когато Жабата накрая го отведе към едно място в лабиринта чисто от списания и индианци, Престън беше разочарован, че не видя труповете на родителите му.
Местенцето едва побираше двамата. Фотьойл, лампа и малка масичка, телевизор. До тях имаше стар диван, тапициран с брокат.
Жабата седна във фотьойла.
Престън се провря и седна на другия край на дивана, по — далеч от домакина си. Ако беше седнал по-близо, щеше да се окаже лице в лице с гнусната особа.
Бяха обкръжени от стени от списания, вестници, книги, стари грамофонни плочи, купчини от празни кутии за кафе, които кой знае с какво бяха пълни — можеше да е от болтове и гайки до отрязани човешки пръсти.
Жабата, също като побърканите си родители, беше обсебен маниак. Цар на събирането на непотребни вещи.
— Та каква сделка ми предлагате? — попита той.
— Както вече ви обясних по телефона, дойдох да чуя разказа ви за срещата с извънземните.
— Вижте как стоят нещата, господин Банкс. След всички тези години правителството взе и ми отряза помощите за инвалидност.
— Съжалявам за вас.
— Казаха, че съм симулирал двайсет години, което е пълна лъжа.
— Убеден съм, че казвате истината.
— Лекарят, който ме освидетелства, вдигна голям шум, но сигурно при него до сега не е стъпвал истински страдащ човек като мен. Да пукна, ако лъжа. Аз бях наполовина инвалид.
— А това какво отношение има към срещата ви с извънземните? — попита Престън.
Някакво розово животинче изскочи от гъстата брада на Жабата. Престън се изуми и се наведе напред, за да види какво е то. Много се изненада, когато разбра, че това е езикът на събеседника му. Сигурно овлажняваше устните си, за да могат лъжите да минат по-гладко.
— Благодарен съм — продължи Жабата. — Някакви същества от звездите с по три очи дойдоха и ме излекуваха. Бяха доста странни и зловещи, спор няма. И страшни. Но въпреки това, признавам, извършиха едно добро дело за мен. Проблемът е, че сега, когато вече не съм сакат за съжаление, вече няма как да си върна социалните помощи.
— Голяма дилема.
— Обещах на звездните хора да не казвам какво са сторили тук. Чувствам се ужасно, че не удържах на обещанието си. Горчивата истина е, че трябва да ям и да си плащам сметките, а няма с какво.