Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Може би от нея идва горчивото отчаяние и страхът, които накараха духовната му сестра да разследва тази зловеща каравана.
Определено момичето не е източникът на вонята на разложено, по която кучето разпознава една дълбоко и покварена душа. Момичето е прекалено малко, за да позволи на червеите до такава степен да разядат духа му.
Нито пък може да е чудовището, чието сърце е яростна машина и в чиято кръв кипи страшна омраза.
Момичето забелязва духовната му сестра и поглежда към нея. Кучето и Къртис също я гледат отдолу, от полови метър височина.
Въртящата се опашка на Жълтьо е преценка, която е се нуждае от коментар.
Момичето сияе от радост.
Въпреки че явно принадлежи на своя дом на колела, то се държи така, сякаш се е изгубило. И обладано от духове. Нещо повече. То самото изглежда като дух, а голямото предно стъкло разделя кучето от него подобно на студена мембрана между земята на живите и земята на мъртвите.
Сияещото момиче се обръща назад и изчезва във вътрешността на караваната.
Глава 64
Природата си беше върнала пълния контрол над местността, която някога е била фермата на Тилрой. Там, където някога бяха орали конски впрягове, сега обитаваха диви животни. Вместо плодородни земи имаше избуяли бурени.
Някога красива къща във викториански стил сега постройката приличаше по-скоро на вехта готическа, състарена от времето, климата и липсата на поддръжка.
А и собственикът беше доста отблъскващ. Макар че гласът му беше с приятен тембър, самият той изглеждаше като крастава жаба.
При вида на жабата Престън едва ли не се върна на бегом при джипа си. Щеше да отпътува, без да задава въпроси.
Стори му се почти невероятно историята за извънземни лечители на този гнусен екземпляр да е вярна. В най-добрия случай мъжът беше решил да си направи шега, но по-вероятно той да беше душевноболен, последствие от живота му в подобни условия.
И все пак…
През последните пет години от стотиците хора, чиито разкази за извънземни Престън търпеливо беше изслушвал, най-противоречивите очевидци се оказваха най-искрени.
Той си каза, че макар и мръсни, свинете са незаменими при изравянето на трюфели. Дори една жаба в работен комбинезон може поне веднъж в живота си да бъде полезна.
Онзи го покани вътре и Престън прие. След като прекосиха прага, той сякаш се озова в някакво сюрреалистично пространство.
В коридора беше обкръжен от племе индианци. Някои се усмихваха, други бяха заели замислени пози, но повечето изглеждаха непоклатими и спокойни като Буда.
Преди десетилетия, когато страната беше по-целомъдрена, тези статуи в човешки размери, боядисани и изрязани от дърво, стояха пред почти всяка врата на магазин за цигари. Много от фигурите държаха по кутия цигари, сякаш ти предлагаха и ти да изпушиш една.
По-голямата част от статуите в коридора бяха индиански вождове с красиви корони от пера. Имаше и неколцина по-низши червенокожи с по едно-две пера на главата.
Някои от тези, които не държаха кутия цигари, бяха протегнали ръка като знак за мир.
Двама — вожд и обикновен индианец — бяха замахнали с томахавки. Не изглеждаха много застрашително, но външният им вид беше някак по-суров от този на останалите.
Двама от вождовете държаха лулата на мира.
Коридорът беше дълъг над десет метра. Индианците бяха подредени от двете страни — поне две дузини статуи.
Повечето от фигурите стояха с гръб към стената. Само четири гледаха към външната врата, сякаш бяха пазачите на замъка Тилрой.
Още фигури на индианци имаше на стълбите за втория етаж.
— Тате колекционираше индианци — каза Жабата, който явно не поддържаше често мустаците си, защото от тях устата му почти не се виждаше. Когато говореше, гласът му сякаш изникваше от буйната окосменост на лицето му. Все едно че не говореше той, а някакъв жив предавател излъчваше сигнал от друго измерение. — Сигурно струват доста пари, но не мога да ги продам. Те са единственото, което ми остана за спомен от татко.
Може би статуите наистина имаха някаква стойност като фолклорно изкуство. Но те не интересуваха Престън.
— Заповядайте в хола — продължи мустакатият му домакин. — Да поговорим за тази работа.
Входът към хола, някога широк, сега беше стеснен от купчините списания, натрупани и завързани от двете страни. Ту образуваха колони до тавана.