Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Забавна Библия
Забавна Библия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Забавна Библия

Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:

В атеистичната литература книгите, които убедително и същевременно бляскаво и остроумно опровергават безсмислиците на Библията — основната „свещена“ книга на юдеите и християните, не са много. Една от тези бляскави и увлекателни книги е „Забавна библия“, написана от известния френски журналист атеист Лео Таксил. С непресъхващ хумор той разглежда последователно безсмислиците и противоречията на Библията. Друго достойнство на книгата е, че авторът подробно анализира библейските легенди. В книгата на Лео Таксил пропагандистът, който води атеистична пропаганда, ще намери богат материал. Руският превод на „Забавна библия“ е запазил живото и образно изложение, което характеризира френския оригинал. Книгата е илюстрирана с голям брой сатирични рисунки.
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198
Перейти на страницу:

IX. Да се спрем сега на чудното приключение на Илиодор, за което разказва 3 глава на втората книга. «Селевк, азийски цар» (Селевк IV Филопатор), по-голям брат и предшественик на Антиох IV Епифан, научил уж от един евреин, бивш домакин на храма, че Иерусалимската съкровищница притежава несметни богатства. Понеже имал нужда от пари за войните, които водел, царят изпратил своя офицер Илиодор да изиска тези богатства. Илиодор отива да изпълни поръчката и се споразумява с великия жрец Оний. По време на разговора им в храма, от небето слязъл грамаден кон, яхнат от конник, целия в злато. Конят заудрял Илиодор с предните си копита, а двамата ангели, които държали коня за юздите, биели Илиодор с камшици. Жрецът Оний взел да моли бога за него. Просветите ангели престанали да бичуват офицера и му казали: «Благодари се на Оний! Ако не бяха неговите молитви, бихме те пребили от бой». След това те изчезнали.

На критиците това чудо се е сторило особено странно, защото нито египетският цар Сусаким, нито Навуходоносор, нито Антиох Епифан, нито Птоломей Сотер, нито великият Помпей, нито император Тит, всичките грабили ценности от еврейския храм, някога са били бити от ангели. Наистина някой си свят монах бил видял дяволи да изпращат душата на Карл Мартел92 с лодка в ада. Дяволите бичували душата му с камшици, защото Карл задигнал нещичко от богатствата на манастира на свети Денис. Но подобни случаи стават, нека си послужим с учтиви изрази, не съвсем често.

X. Изоставяме големия брой анахронизми, обърквания, грешки, подправки, невежи измислици, с каквито са препълнени книгите Макавейски, и преминаваме към смъртта на Антиох, описана в 9 глава на втора книга. Тази грамада от лъжа, измислици и глупости предизвиква отвращение. По думите на автора Антиох уж дошъл в Персеполис, за да разграби този град и храма. Добре е известно, че градът, наречен от гърците Персеполис («град на персите»), е бил разрушен от Александър Македонски. Евреите живели винаги изолирано от другите народи, винаги увлечени само от своите собствени интереси и презиращи всички инородци и иноверци, разбира се, не са могли да знаят за събитията в Китай или Индия. Но нима е било възможно да не знаят, че градът, който само гърците са наричали Персеполис, е престанал да съществува 160 години преди Антиох? Същинското име на този град е било Истхар. Ако книгата Макавейска е написал евреин от Иерусалим, жител на Азия, той не би назовал столицата на персийските царе е име, което се среща изключително в гръцки източници. От това вадят заключение, че последните книги на Стария завет е можело да бъдат написани само от евреи елинисти от Александрия93.

Но ето още един повод за съмнения. В първата книга е казано, че Антиох Епифан поискал да изземе златните щитове, оставени от Александър Македонски в град Елимаис, по пътя за Екбатана, и че той умрял от «голяма скръб в чужда земя» (гл. 6, ст. 13), когато узнал, че Макавеите са оказали отпор на неговите войски и в Иудея. Във втората книга пък, напротив, е казано, че този цар паднал от колесницата, че при падането получил тежки контузии и умрял, че тялото му гъмжало от червеи и че под влияние на тези страдания той захванал да моли за прошка от еврейския бог. Авторът на тази измислица злорадствува: «Нечестивецът се молеше на господа, който не можеше вече да го обича» (II Макавейска, гл. 9, ст. 13). Авторът добавя, че уж Антиох обещал на бога да приеме иудеиската вяра. То би било същото, ако Карл Велики, вождът на кръстоносците, би обещал да приеме исляма.

Ето още една сценка от третата книга. Действието става в Египет. Цар Птоломей Филопатор се ядосал на евреите, които въртели голяма търговия в неговите земи. Той заповядал да преброят евреите и според Филон те се оказали един милион души. Този един милион хора били събрани на александрийския хиподрум. Царят заповядал да ги стъпчат със слонове. Но господ бог, който бдял за спокойствието на своя народ, сторил така, че царят задрямал в часа, определен за това зрелище. Когато се пробудил, Птоломей отложил забавата за следния дан, но тогава бог го лишил от памет: Птоломей нищо не помнел. Най-сетне, на третия ден Птоломей си спомнил всичко и заповядал да приготвят евреите и слоновете. Дали на слоновете да пият вино с тамян. Пиесата щяла да почне, когато ненадейно се разтворили небесните двери и оттам се спуснали «два светли и страшни ангела» (гл. 6, ст. 17). Те насочили слоновете срещу войниците, които ги карали. Войниците — то се знае! — били стъпкани, евреите — то се знае — били спасени и царят — то се знае — преминал към истинската вяра. Всичко е както трябва в благочестивите приказки за хора е религиозна умствена нагласа“.

вернуться

92

Карл Мартел (688–741) — управител на франкската държава, основател на династията на Каролингите — франкски крале. Той не се стеснявал да подарява на своите рицари църковни имения.

вернуться

93

Това следва явно също и от факта, че в древноеврейския текст на Библията книгите Макавейски ги няма.

1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)