Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Ние знаем — казва Волтер, — че приказката за Естир има една съблазнителна страна: пленничка, която става царица и спасява от смърт съплеменниците си — това е добър сюжет за роман или трагедия. Но колко развален е тоя сюжет от противоречията и безсмислиците, които го преизпълнят! Колко е оцапан от варварството на Естир, толкова противоречащо на природата на пола й и на простата житейска правдоподобност!“
С Ездра и Неемия ние се приближаваме до освобождението на избрания от бога народ. Съгласно фантастичната библейска хронология горестното положение на евреите било смекчено през време на царуването на Асуир, уж баща на Дарий. (Да не забравяме, че Дарий е бил син на персийския владетел Хистасп, който никъде никога не е царувал.) На пленените евреи трябва да им е било добре също и през време на царуването на Дарий, който назначил за свой министър-председател евреина Даниил, както Асуир (Артаксеркс) назначил Мардохей. Но Библията, както видяхме в „Книгата на Даниил“, слага царуването на Кир след царуването на Дарий. В „Книгата на Ездра“ след Кир следва Асуир, после Артаксеркс, а след това отново Дарий. Тоя нов ред на наследяване съответствува на историята толкова, колкото и другите библейски указания.
Освен всичко това Ездра и Неемия, двамата пророци, на които църквата се опира за привеждане на точните обстоятелства по възвръщането на евреите в Иерусалим, си противоречат един на друг. Ездра казва, че в първата година на царуването си Кир разрешил на израилевите синове свободно да се връщат в Иудея и в специален едикт обявил, че бог му е заповядал да възстанови Иерусалимския храм. Евреите се връщат в родината си под предводителството на Зоровавел. Строежът бил прекъснат при царуването на Асуир и Артаксеркс поради противодействието на разни други народи, които през време на отсъствието на евреите се заселили в страната им. Най-сетне с възцаряването на Дарий тая вражда се прекратила и храмът бил завършен на шестата година от царуването на Дарий.
А Неемия казва, че не Кир, а Артаксеркс в двадесетата година от пребиваването си на престола разрешил на евреите да се върнат в Иерусалим и да въздигнат града от развалините, при което Зоровавел бил начело на освободения народ. Пречките, правени от пришълците, заселили се на „обетованата земя“, били победоносно преодолени от евреите, които работели с лопата в едната ръка и с меч в другата. Най-сетне „свещеният“ автор разказва за пътешествието, което направил за Вавилон в епохата, когато завършило построяването на храма, в тридесет и втората година от царуването на Артаксеркс.
Но Ездра твърди, че Неемия придружавал Зоровавел през време на връщането в Иудея при цар Кир, и казва, че е имало и второ връщане при Артаксеркс, но в седмата, а не в двадесетата година от царуването му. И добавя също, че именно той, Ездра, водел тоя път съплеменниците си. Опитайте се да установите истината и да я измъкнете от мрежата на въпиющите противоречия!
Глава четиридесет и четвърта
Светите отци — многострадалний Иов и Иона
След книгите на Ездра, Неемия и Естир в Библията следва „Книгата на Иов“, която разказва история, чиято дата никъде не е посочена. Тя се състои в следното: в земята Уц (?) живеел някой си несметно богат и много богобоязлив човек. „Един ден дойдоха синовете божии да застанат пред господа; между тях дойде и сатаната. И рече господ на сатаната: отде дойде? А сатаната отговори господу и рече: ходих по земята и я обходих. И господ рече на сатаната: обърна ли внимание върху моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. Отговори сатаната господу — простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли те благослови“ (Иов, гл. 1, ст. 6–9, 11).
Бог не пожелал да причини лично някакво зло на верния си слуга, но на сатаната позволил да го преследва, колкото може. „Ти можеш да правиш с него каквото искаш, само не го лишавай от живот“ — приятелски казал бог на сатаната, на небесен език, разбира се. Тогава господин сатаната взел, дето се вика, да „обработва“ стареца Иов. Почнало с това, че араби чергари задигнали рогатия добитък и ослиците на Иов. Сетне мълния убила овците му, както и овчарите. Халдейци откарали камилите и насекли с мечове подкарвачите. Най-после яростен вятър от пустинята разрушил къщата му, в която се намирали седемте му сина и трите дъщери: те загинали до един под развалините.