Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Иерусалим е бил присъединен към обширните владения на Сирия. Евреите въстанали срещу Антиох. Той тръгнал да накаже бунтовниците. Понеже религията е била вечният предлог за всички престъпления и жестокости на евреите, Антиох, комуто омръзнала собствената му търпимост, издал заповед по всичките му владения да няма никаква друга вяра, освен култа на сирийските богове. Той лишил бунтовниците от религията и парите им — две неща, които били по-скъпи от всичко за еврейските жреци. Впрочем в завоювания от него Египет Антиох не постъпил така. Нещо повече: той върнал това царство на неговия цар е великодушие, за което има само един пример — примера на Александър Македонски. Ако е проявил повече строгост спрямо евреите, това е било предизвикана строгост. Самаряните му се покорили, но Иерусалим се съпротивявал. Станала кръвопролитна война, в която Иуда Макавей и четиримата му братя извършили, по думите на Библията, необикновени чудеса начело на малка шепа воини.
II. Фантазьорът — автор на първа книга — започва лъжите с твърдението, че Александър е разделил земите си между своите пълководци още приживе. Тази грешка, за която не е необходимо опровержение, дава възможност все пак да преценим «учеността» ма автора.
III. Почти всички случаи и подробности в първа книга Макавейска са съвсем химерични. Нейните автори казват, че Иуда Макавей, който през време на войната се местел от пещера в пещера в някакъв си затънтен кът на Иудея, намислил да сключи съюз с римляните, понеже му били разказвали «за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици» (гл. 8, ст. 2). Но галатяните по това време не са били още покорени и не са плащали данъци на римляните. Това е станало едва при Луций Корнелий Сципион.
IV. По-нататък авторът казва, че Антиох III (управлявал от 223 до 183), чийто син бил Антиох IV Епифан (управлявал от 175 до 163), бил пленен от римляните. Това е явна грешка: той е бил разбит през 190 година от Луций Корнелий Сципион азиатски (в битката при Магнезия), но не е бил взет в плен. Сключил мир с Рим и платил военните разходи. В случая тук проличава еврейски автор, който е много малко осведомен за събитията в останалата част на света и бръщолеви глупости за неща, които съвсем не познава.
V. Авторът прибавя, че Антиох III отстъпил на римляните Индия, Мидия и Лидия (гл. 8, ст. 8). Това е вече прекалено! Тази смелост в манипулирането с историческите факти с нещо съвсем постижимо. Оставало е още авторът да отстъпи на римляните Китай и Япония!
VI. След това в желанието си да се прояви като познавач на положението в Рим, той казва, че всяка година там избират един владетел — съдник — и само на него се подчиняват (гл. 8, ст. 16). Този невежа не е знаел, че в Рим има двама консули!
VII. Иуда Макавей и братята му, доколкото можем да вярваме на книгата, изпратили посланици до римския сенат, които казали следното: «Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир». Това трябва да е звучало например така, както ако някой партиен водач от република Сан Марино изпратеше посланици в Турция да сключат съюз за дружба. Но и отговорът на римляните, който се цитира от Библията, е не по-малко учудващ. Ако в Рим наистина са пристигнали и пратеници от някаква повече или по-малко известна и силна република и ако Рим действително е сключил тържествен съюз с Иерусалим, без съмнение Тит Ливий и другите историци биха знаели това. Но за «съюза» с Рим споменава само Библията.
VIII. Наскоро след това попадаме на още едно самохвалство: това е измисленото родство на евреите със спартанците. Авторът казва, че някой си лакедемонски цар, на име Арей, писал на еврейския първосвещеник Оний (гл. 12, ст. 21–23): «Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род. Сега, след като узнахме това, добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това.»
Невъзможно е да се отнасяш сериозно към измислици, напълно лишени от здрав смисъл. Това прилича на историята с Арлекин, който се представял за свещеник. Когато съдията го изобличил в лъжа, той отговорил: «Но аз наистина мислех, че съм свещеник!» Излишно е да се доказва, че спартанците никога не са имали цар на име Арей и че по времето на великия жрец Оний лакедемонците вече не са имали никакви царе. Би било също така излишно губене на време да се доказва, че Авраам е бил така малко известен в Гърция, както и в Рим.