Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Флавий разказва, че веднъж народът в храма започнал да замерва великия жрец Иоан-Александър с ябълки и портокали, когато той се провъзгласил за управител. Александър заповядал да убият 5 000 души. Това избиване поставило начало на цяла епоха на масови убийства, които продължили десет години.
На кого по това време евреите са плащали данък? Флавий дори не се докосва до този въпрос: той предполага, че Иудея е била свободна и независима страна. Въпреки това египетските и сирийските царе си я оспорвали дотогава, докато не дошли римляните и не присъединили цяла Палестина към своите владения.
След този Иоан, тъй недостоен за великото име на Александър, вдовицата му Саломе-Александра взела властта в свои ръце в качеството на регентка на малолетните си синове, като предоставила впрочем фактическото управление на страната в ръцете на фарисеите и гледала през пръсти на всички жестокости, с които те преследвали своите противници — садукеите. Когато нейната смърт изцяло очистила полето за съперничество между двете секти, това царство, което нямало и двадесет километра дължина, отново започнало да се разкъсва от гражданска война. Хиркан II, по-големият син на великия жрец Иоан-Александър, застанал начело на фарисеите, а Аристовул II, по-младият, се присламчил към садукеите. По този начин Иудея вече имала двама царе вместо един. Братята врагове влезли в сражение под стените на градчето Иерихон, но вече не начело на армии от 300, 400, 500, 600 хиляди души, както разказваше преди невъзмутимия лъжец „свети дух“; по това време вече не се решавали да пишат такива измислици. Дори Йосиф Флавий, толкова склонен към преувеличение, не е направил това. Еврейските армии наброявали по това време три-четири хиляди войника. Хиркан бил победен и господар на положението останал Аристовул II.
В тази епоха римляните, без ни най-малко да се смущават от военния съюз, тъй да се каже, сключен от тях с Макавеите, понесли своето победоносно оръжие към Мала Азия, Сирия и по-далеч — до Кавказ. Селевкидите вече ги нямало. Арменският цар Тигран, тъст на Митридат, завоювал част от сирийските владения. Гней Помпей (106–48 г. пр.н.е.) покорил Тигран. Той довел Митридат до самоубийство и в 64 г. пр.н.е. направил Сирия римска провинция. В книгите на Макавеите не се споменава нищо за този велик римлянин, нито за Лукул, нито за Сула. За Библията това не е изненадващо!
Хиркан, изгонен от брата си Аристовул, се скрил при един арабски вожд на име Аретас. Иерусалим и тогава бил толкова незначително селце, че Аретас — водач на малка чергарска шайка разбойници — успял да обсади този град. Помпей тогава бил в Долна Сирия. Аристовул се обърнал за покровителство към един от военачалниците му и той заповядал на бедуините да снемат обсадата и да не нападат повече римските земи, тъй като е присъединяването на Сирия Палестина станала римска област. Такъв е бил единственият съюз, който Римската република е могла да сключи с иудеите.
Флавий пише, че Аристовул изпратил на Помпей разкошни подаръци, за да го омилостиви. Страбон казва, че това е било златен грозд, но приписва подаръка на Иоан-Александър, а не на Аристовул. Както и да е било, но Аристовул и Хиркан, като си оспорвали един друг званието върховен иудейски жрец, отишли при Помпей на съд. Последният се гласял да произнесе своето решение, когато Аристовул изчезнал. Може да се смята, че златните гроздове не повлияли на съдията и че по-младият син на Иоан-Александър решил, че е по-добре да разчита на Иерусалимските укрепления.
Помпей също обсадил Иерусалим. Известно е, че този град има великолепно отбранително положение. Той би могъл да стане най-добрата крепост в Изтока, ако попадне в ръцете на голям или средно изкусен строител. В краен случай храмът, който бил цитадела, можел да се направи непристъпен, тъй като е бил построен на върха на отвесна скала, обкръжена с пропасти. Помпей бил принуден да загуби почти три месеца за подготовка на военни машини. Но щом като те само били пуснати в ход, той завладял крепостта. Един от синовете на диктатора Сула се изкачил пръв на укреплението. Този ден е забележителен и поради това, че превземането на Иерусалим от римляните е станало по време на консулството на Цицерон (63 г. пр.н.е.).