Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Хиркан, син на върховния жрец Симон и сам върховен жрец, се опитвал да вдигне бунт против Антиох Сидетий. Сирийският цар го обсадил в Иерусалим, а бог, види се, не искал да се яви на помощ, защото Хиркан трябвало да умилостивява сирийския цар с контрибуции.
Това бил същият Хиркан, който, възползвайки се от един смут в Сирия, завладял най-сетне Самария, отколешния враг на Иерусалим. След това тоя град бил възстановен от Ирод, който преименувал Самария на Севаста. Самаряните се оттеглили в Сихем, който сега се нарича Напеуза. Те се оказали още по-близо до Иерусалим. Взаимната омраза между двете половини на избрания от бога народ станала още по-яростна. Иерусалим, Сихем, Иерихон, Самария, които са толкова известни у нас благодарение на религиозните приказки и които са били така малко известни на Изток, са били през цялата, им славна, но измислена история малки градчета, притиснати едно до друго. И бедните им жители се занимавали със сезонна работа.
Опиянен от шовинизъм, Йосиф Флавий не изпуска случая да каже, че Хиркан Макавей бил завоевател и пророк и че бог често разговарял с него на четири очи. Неоспоримо доказателство за пророческия дар на тоя Хиркан, според Йосиф Флавий, е това, че като имал двама любими синове, които били чудовищно вероломни и жестоки, той им предсказал лош край, ако не се поправят. От тия двама хубостници единият бил Аристовул, другият Антигон. Тщеславието на тия евреи ги накарало да приемат гръцки имена. Бог посетил една нощ Хиркан и му показал портрета на другия му син, който отначало се наричал Иоан, а по-късно намислил да се нарича още и Александър.
— Тоя — казал бог — винаги ще заема мястото ти на велик жрец.
Добрият баща Хиркан, усетил в тия думи предсказание за узурпиране, побързал да убие сина си Иоан-Александър „от страх да не се изпълни предсказанието“, както се изразява Йосиф Флавий. Но, види се, тоя Иоан или съвсем не е умрял, или бог го е възкресил, защото след известно време той става върховен жрец и повелител на Иерусалим.
Какво се случва с двамата възлюбени братя — Аристовул и Антигон, синовете на Хиркан, след смъртта на баща им? Свещеникът Аристовул убива свещеника Антиген, своя брат, в храма и заповядва да удушат майка му в тъмницата. Това е същият Аристовул — първият Макавей, който приема титлата иудейски цар, — когото Йосиф Флавий нарича много мек властелин.
В тази епоха Иудея се вълнува от съперничеството между две религиозни секти, на които скоро предстояло да се превърнат в две политически партии. Това били фарисеите, което значи „обособени“, или „отлични“, понеже претендирали, че се отличават от останалия народ, и садукеите, наричани така по името на религиозния си вожд Садок. Последните били своеобразни еврейски епикурейци: като се придържали фанатично към законите на „Петокнижието“, те не признавали безсмъртието на душата, следователно не вярвали нито в ада, нито в рая, а още по-малко във възкресението на мъртвите.
Фарисеите пък прибавяли към Моисеевия писан закон и устната традиция, в съгласие с която вярвали в прераждането на душите, и към теорията за превръщане на душите прибавяли още редица други вярвания. Те поддържали например, че в човешкото тяло може да се всели зъл дух; те виждали във всички безпричинни болести злонамерена намеса на демони. Фарисеите били учени тълкуватели на „божия закон“. От тях се учели да разгадават „тайни“. Те проповядвали възкресението на мъртвите и царството небесно.
Имало и трета секта — есеи. Есеите, или есените, живеели в комуна, открито признавали търпимостта. Те били приели различни персийски вярвания.
Макавеите в началото покровителствували садукеите срещу фарисеите, което се обяснява, разбира се, с това, че фарисеите били много влиятелна партия в държавата и искали да се намесват във всичко, следователно заплашвали Макавеите. Когато Аристовул I умрял, убитият му брат Иоан-Александър „възкръснал“ и заел престола; разбира се, той е бил не в гроб, а в затвор. Иоан се оженил за Саломе, вдовицата на Аристовул, и я нарекъл Александра.
В тази именно епоха Птоломеите, гръко-египетски царе, и Селевкидите, гръко-сирийски царе, си оспорвали ожесточено Палестина. Този спор започнал от времето след смъртта на Александър Македонски. Враждата между тези владетели позволила на еврейския народ да се поукрепи. Свещениците, които управлявали народа, променяли своята политическа ориентация всяка година и се продавали на най-силния. Иоан-Александър започнал своето жречество с убийството на единствения си брат, който след това не възкръснал като него. Йосиф Флавий не казва името на този брат, пък и за нас то няма никакво значение в каталога на библейските престъпления. Иоан-Александър се е задържал само благодарение на смутовете, които господствували в Азия. Неговото управление е било едновременно жреческо, демократично и аристократично. Пълна анархия!